Предизвикателствата пред съдебната реформа в България

Специализираното правосъдие вече е в историята. НС прие окончателно разработените от Министерството на правосъдието промени в Закона за съдебната власт, с които се закриват Специализираният наказателен съд, Апелативният специализиран наказателен съд и съответните им специализирани прокуратури. Това е първа стъпка в България да има един закон за всички. Изключително много са предизвикателствата пред съдебната реформа. Какво трябва да се промени, за да може прокуратурата да бъде професионална, работеща, а не поръчкова?

На заседание на Министерския съвет беше одобрен законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който предвижда европейските делегирани прокурори да бъдат обособени в самостоятелна организационна структура в прокуратурата. С това законодателство държавата изпълнява своя ангажимент да осигури ресурсна обезпеченост за дейността на европейските делегирани прокурори. Със заключителните разпоредби на закона е предвидена промяна в Закона за специалните разузнавателни средства и в Наказателно-процесуалния кодекс, с които изрично се урежда правото на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори да искат използване на СРС и да използват събраните от тях данни и веществени доказателства по дела от компетентност на европейската прокуратура.

Предаването "Законът и Темида" гостува в кабинета на Надежда Йорданова – министър на правосъдието.

"Предстои една голяма крачка – въвеждането на ефективен механизъм за разследване и за търсене на отговорност на главния прокурор и за това да направим досъдебното производство по-бързо и по-ефективно. Тези проблеми в България стоят повече от десетилетие. Имаме срещу България влезли в сила осъдителни решения на ЕСЧП, в които ясно се казва, че в България има законодателен вакуум, неефективно законодателство, което на практика не дава възможност, в случай че главният прокурор извърши престъпление, да бъде ефективно разследван и да му бъде търсена отговорност. Това е едно от предизвикателствата, за които и ЕК казва, че многократно България не се справя. Затова по настояване на ЕК бяха включени поредица от мерки в Плана за възстановяване и устойчивост, одобрен на 15 април. В момента в Министерството работим по този законопроект. Ще бъде готов на 30 юни. Миналата седмица имах среща с Венецианската комисия и изградихме график, по който този законопроект да бъде консултиран с тях, така че да се гарантира върховенство на правото. 

Следващите въпроси, по които работим, са – подобряване на правната уредба за конкурсите, атестациите, командироването на магистратите; електронното правосъдие; задачите на парламента, който тази година има конституционна отговорност да избере парламентарна квота във ВСС, чийто мандат изтича, да избере Инспекторат към ВСС и евентуално да приеме изменения в Конституцията за тези цели."

Казусът "Гешев"

"Към настоящия момент уредбата е такава, че главният прокурор може да бъде предсрочно освободен с решение на Пленума на ВСС и съответно – ако подаде той оставка. С оглед фактическата власт на главния прокурор, това прави тази мярка неефективна. Именно затова трябва да бъде формиран такъв ВСС, който действително да дава възможност на членовете си да действат автономно. За ефективното разследване на главния прокурор трябва да се предвиди процедура, при която, ако започне разследване срещу него, той да бъде временно отстранен от поста си, за да не може да препятства разследването."

При посещението си у нас Лаура Кьовеши постави въпроса, за това, че Законът за съдебната власт не осигурява в пълна степен ефективното функциониране на европейските прокурори. Какво трябва да се промени?