Броени дни преди 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, музикантите от Симфоничния оркестър на Българското национално радио отново ще зарадват своите почитатели с интересна и тематична програма. Дирижирани от Марк Кадин, под наслов "славянски празник" те ще изпълнят творби от Антонин Дворжак, Анатолий Лядов и Георги Андреев.
Солист ще бъде румънският виолончелист Андрей Йоница, определян от "Таймс" като "един от най-интересните виолончелисти на последното десетилетие". За Йоница това е дебют с Радиооркестъра, неговото гостуване бе планирано да се случи още преди три години, но се осуети заради пандемията. Сега прекрасният румънски музикант, който в момента прави шеметна световна кариера, ще изпълни знаковия концерт за виолончело на Антонин Дворжак. В програмата са предвидени също и две премиери: българската премиера на "Осем руски народни песни" от Анатолий Лядов (с участието на Смесения хор на БНР, подготвен от Любомира Александрова) и световната премиера на най-новото произведение на българския композитор Георги Андреев – "Танцов триптих".
Концертът за виолончело на Антонин Дворжак, си минор опус 104, е сред най-известните образци в жанра и е любима репертоарна творба както за изпълнителите, така и за публиката. Написан е в Америка, също както и последната, Девета симфония на Дворжак, известна под заглавието "Из Новия свят". Произведението е създадено за виолончелиста Хануш Вихан, близък приятел на композитора, който отдавна го молел да напише виолончелов концерт, но Дворжак все отказвал, смятайки че макар да е отличен оркестров инструмент, виолончелото не е подходящо за солов концерт. През 1894, по време на третия мандат на Дворжак като диригент и директор на Нюйоркската консерватория, многократно бил изпълняван концертът за виолончело на Виктор Херберт – преподавател в консерваторията и концертмайстор на челите в оркестъра. На премиерното изпълнение на симфонията "Из Новия свят" през 1893, Дворжак чува тази творба и се вдъхновява на свой ред да създаде концерт за виолончело. Композира го между 8 ноември 1894 и 9 февруари 1895 и цени много този свой опус – в едно писмо до близък свой приятел през същата година, той пише: "Този концерт значително надминава двата ми концерта – както цигулковия, така и клавирния... това произведение ми носи много голяма радост и смятам, че не се лъжа в неговата оценка". А когато Брамс чува творбата, възкликва: "Как не съм знаел, че може да се напише така концерт за виолончело! Отдавна бих го написал!". Премиерното изпълнение на концерта е на 19 март 1896 в Queen’s Hall в Лондон с Лондонската филхармония под диригентството на Дворжак. Солист е английският виолончелист Лио Стърн, тъй като датата на изпълнение не е била удобна на Хануш Вихан. В следващите години, под диригентството на автора и вече с участието на самия Вихан, концертът е изпълняван с голям успех в редица градове на Европа. Той е до днес остава връх в репертоара на най-големите виолончелисти по света и е своеобразен "пробен камък" за артистично и инструментално съвършенство.
Анатолий Лядов е сред по-младите представители на забележителната плеяда руски композитори от втората половина на 19 век. Талантлив творец, той се проявява и като диригент, педагог и музикален общественик. В основата на неговото творчество са залегнали образите на руския епос и песенния фолклор, както и приказната фантастика: характерни за него са съзерцателната лирика и тънкия усет към природата. Произведенията на Лядов често носят елементи на жанрова характеристичност и комизъм. Музиката му е пропита със светло, уравновесено настроение. Проявата на чувства в нея е сдържана, само понякога чувствата биват прекъсвани от страстни, непосредствени преживявания. Лядов отделя голямо внимание на усъвършенстването на художествената форма – неговите най-висши критерии за художественост са непринудеността, простотата и изяществото, както и стройната съразмерност, а за идеал му служи творчеството на Глинка и Пушкин.
Сюитата от осем руски народни песни е композирана през 1905 година, след като Лядов вече е бил събрал различни типове народни мелодии от своята родна Русия. Премиерата на творбата се е състояла на 10 март 1905 в Санкт Петербург. Тези прекрасно оркестрирани пиеси разкриват цялото богатство на цветистия стил на композитора – от дълбоката религиозност до приказното и причудливото.
Композитор, диригент и изпълнител, Георги Андреев е завършил гъдулка в СМУ за народни инструменти - Широка лъка. Следва композиция при проф. Александър Текелиев в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", която завършва с отличие през 1997 . От 1994. до 2000 работи като диригент на оркестъра при Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", от 2000 е негов главен диригент, а от 2021 – и негов директор.
Носител на множество награди, сред които: наградата за композиция на името на Шнитке, "Музикант на годината", "Златно петолиние" и "Златно перо", Георги Андреев е автор на много пиеси за камерен оркестър; клавирни пиеси; над 400 аранжимента на български традиционни песни и инструментални мелодии и др. В творчеството си оригинално съчетава опита си на професионалист, свързан с художествената и фолклорна музикална практика. През 2001 получава награда на името на маестро Димитър Вълчев за музиката към спектакъла на Нешка Робева "Между два свята”.
"Танцов приптих" е най-новото произведение на Георги Андреев. Написано е по предложение на диригента Марк Кадин специлно за радиооркестъра и е завършено буквално преди няколко седмици. Трите части на творбата носят наименованията "Атавистично", "Мистично" и "Хедонистично".
Концертът се излъчва директно по програма "Христо Ботев" на 20 май от 19 часа и благодарение на "Еврорадио" ще стане достояние на многомилионната аудитория на страните от Европа и Азия.
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar от Тулуза, Франция, създадено през 2013г. от Стефан Бараскюд (банджо) и Емрик Ено (бийтбокс, вокали, касетки, хармоника, чанове и звънци). Но това е само скромното и минималистично въведение,..
Цигуларят Иван Пенчев и арфистката Деница Димитрова имат необикновено предложение за красива софийска вечер с музика, която несъмнено ще бъде подарък за меломаните. Ще слушаме дует от изключителни инструменти за България – една от най-забележителните италиански цигулки на 20 век и великолепната концертна арфа "Lyon & Healy" Style 30. В..
"Опет" — опет, ако използвам българското диалектно наречие за "пак, още веднъж". Къде е тЕкла вОда, опЕт ке тЕчит! , както възкликва класикът Иван Вазов. Където е текъл прогрокът, ще тече още веднъж – този път в столичната Asics Arena на 10 октомври. Спектакълът на знаменитата банда в България е част от световното ѝ турне в подкрепа на..
На 5 октомври 2025, 17.00 часа на сцената на Музикален театър балет "Арабеск" ни кани на първото си представление за новия сезон "BarrocoLife – Съвършеното несъвършенство". В програмата на вечерта са включени две едноактни миниатюри, в които хореографите са използвали музика на известни барокови композитори. Анна Донева работи по "Четирите..
Съботната оперна вечер (4 октомври от 20 часа) по програма "Христо Ботев" е посветена на 200-годишнината от рождението на "краля на валса" Йохан Щраус-син. Неговата жизнерадостна, вдъхновяваща музика ни съпровожда традиционно в началото на всяка нова година. Творбите му са еднакво популярни сред различните социални прослойки на неговото съвремие...
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
Крикор Асланян вече е гостувал в "Покана за пътуване", но когато се чухме по Месинджър от Монреал, където той живее от години и започна да споделя спомени..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg