Обикновено, когато говорим за спътникови данни и наблюдение на Земята от Космоса, мислим за проблеми, свързани със сигурността, особено в контекста на настоящата ситуация. Истината е, че спътниковите изследвания имат множество практически приложения на Земята.
Спътниковите данни могат да засекат годишното слънчево греене и на тази база да се прогнозират земеделските добиви. Те дават възможности за картографиране на земното покритие и на основни култури в национален мащаб. Могат да се ползват за мониторинг на земеползването на биосферни резервати и на черноморското крайбрежие, да се прогнозира риска от ерозия на почвата. Да се засекат електромагнитите замърсявания.
Друга сфера на приложение е в областта на отоплението и енергийната ефективност. Данните показват къде са топлинните загуби. Също така чрез спътниково наблюдение може да се изготви карта на фотоволтаиците.
Всичко това се прави и българската наука произвежда модерно, базирано на научни методи практическо познание, остава реторичният въпрос дали държавата се възползва от него.
"Науката не бива да се възприема като придатък, който се финансира, понеже трябва да се финансира, а като необходимият фактор за решаване на проблеми", обобщава проф. Лъчезар Филчев, ръководител секция "Дистанционни изследвания и ГИС" към Института за космически изследвания и технологии към БАН.
Проф. Филчев участва и в летни училища за гимназисти, тъй като мотивацията за занимания с наука са изключително важни и няма да е добре "да имаме образование в миналото и когато децата завършат да се окаже, че са получили образование, неприложимо към днешния ден."
Зелената сол е с растителен произход и е природен заместител на обикновената сол. Тя се добива от соленолюбиви растения, срещащи се в солени крайбрежни влажни зони и почви. В България БФБ използва основно растението солянка (Salicornia europaea), което расте в Атанасовското и в Поморийското езеро. "Защитените територии не са Terra..
Разположена в историческия център на град на Анкара, съвсем близо до крепостта, се намира джамията "Асланхане". Официалното име на джамията е "Ахи Шерефеддин", но през годините тя става по-популярна като джамията "Асланхане". През 2023 г. джамията беше включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО на 45-ата среща на Комитета за..
"Източният пазар е цяла вселена. Неговите цветове и аромати ще разкрият един особен, богат свят, който съществува извън политиката, религията и всякакви разделения... Той има свои собствени закони, които на първо място се основават на искреността. Вземете например пазарлъкът, без който е трудно да си представите ориенталски пазар. Цяла култура на..
"Столицата на Словакия – Братислава, е един много уютен град с много приятна творческа атмосфера", казва Ваня Радева, директор на Българския културен институт в града. Тя разказва как се променя словашката столица през последните години, но също и какво значение имат музикалните традиции тук и защо дори днес България попада в топ 5 на най-посещаваните..
Институтът по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките организира Ден на отворените врати, който ще се проведе на 18 октомври 2024 г. от 10:00 до 16:00 часа на адрес гр. София, бул. "Цариградско шосе" 72, научен комплекс на БАН-2. Под мотото "Магията на физиката – от лабораторията до иновацията и как науката движи технологиите", по..
Френският институт организира Седмица, посветена на френския писател и дипломат Ромен Гари от 21 до 25 октомври в София и Пловдив. Поредицата от..
За "Мери Бойс Бенд" лятото си отива на 25 октомври. Тогава Мери Мутафчиева и компания ще забият в известен столичен клуб и ще ни поканят да пеем заедно..
Експерименталният музикант Мирян Колев и деца от аутистичния спектър създават музикалния проект "Интуиция" . Чрез изразните средства на интуитивно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
