"Приказките на Кейти" е представление, което за първи път ще бъде представено в България от полската актриса Агнешка Казимиерска и италианския режисьор Марио Биаджини. Продукцията е на Работен център на Йежи Гротовски и Томас Ричaрдс. Театралното представление включва и традиционни полски песни, а сюжетът е за историята на една жена и нейният любовник, който след ужасно събитие я оставя с обещание да се върне един ден. Това е историята на една градина с овощни дървета от череши. Кейти, заедно с няколко чуждестранни слуги, живее защитена в градината си, под сянката на нейните черешови дървета, мълчаливи свидетели на нейния живот и история. Всеки ден Кейти приема посетители, защото всеки момент може да доведе връщането на този, който е замина, затова Кейти продължава да е в очакване. С нейните истории и мълчание, Кейти ни разказва за копнеж, чакане, тя ни разкрива онова, което е неизказано, разказва Агнешка Казимиерска:
"Мисля, че в пиесата става въпрос за няколко вида любов. Сюжетът разказва историята на двама влюбени – млада жена и нейния съпруг, който я напуска и в развитието на пиесата ние разбираме, че той е напуснал, за да отиде на война. И това е много човешка, много скъпа и мила любов на двама души. Но в същото време в моя прочит на този контекст на пиесата е като любов между предопределени същества, като анимата, която търси своята сродна анимус. Като отделните части на човешката любов, които хората могат да преживят само заедно. И в пиесата търся точно тези видове на вселенската, трансцедентална любов. Насочвам се към волята за човешкото същество, човечеството, за това какво е човешкото съществуване. Дори не знам какъв е отговорът на тези въпроси, но знаем, че някак да търсиш отговорите им в себе си е нещо, като сила, която ти дава много отговори едновременно, дори тишината е отговор на такъв въпрос."

Кейти е една жена, стояща пред Историята, изправена пред собствените си светлини и нейните собствени сенки, на кръстопътя на миналото и бъдещето. Неизказаният копнеж на Кейти, който самата тя олицетворява, ни кани да разсъждаваме върху мястото, на което принадлежим, и да се отворим за безсловесен въпрос за ролята на нашата съвест в оглушителния поток от събития и в объркания вихър от копнежи, които ни съпровождат на всяка крачка:
"Черешовите дървета – знаете това е много специален момент през годината, когато те разцъфват през пролетта и наистина е толкова красива природна картина и това е просто скъпоценно. Ние хората реагираме – "Уау, каква невероятна красота". Но в същото време тези красиви цветове са толкова деликатни. И остават цели за толкова кратко. Шанс е да можеш да се насладиш на пълната им хубост, когато са изцяло цъфнали. Символа на черешовите дървета в представлението от една страна е именно красотата на света, която е много рядко срещана, много ценна, но от друга страна, тези дървета са символ на слабостта, всички дървета трябва да устоят на бурите, на хората, които просто им се наслаждават. Това е символът. Тишината в представлението е в тези моменти, където има трансформация, промяна. Когато искаш да докоснеш и да говориш за премълчаното. И това, което не се изговаря, се променя на различни места в пиесата. Понякога премълчаното е любовта между двама души, тази любов, която Кейти непрекъснато си припомня. В друг момент тишината е опит да говориш за нещо трагично, да го привнесеш от съзнанието си в реалността, да преживееш нещо, което много трудно се преживява като спомен или опит. Чакането в постановката е вид спечелване на дадена личност, да работиш над това да чакаш, за да бъде възможно да получиш този заслужен подарък. Да си готов да го посрещнеш, да не искаш всичко сега, веднага, а да се научиш как да изчакваш, за да си напълно готов да го получиш, когато трябва и то да дойде."
Представлението "Приказките на Кейти" ще бъде представено на 26 май, четвъртък на сцената на Топлоцентрала. Представлението е на английски с български субтитри.
Режисьор: Марио Биаджини
Изпълнява: Агнешка Казимерска
Продуцент: Fondazione Teatro della Toscana / Работен център на Йежи Гротовски и Томас Ричардс
Организатори от българска страна: Мултикулт арт
Филмът на Божидар Стоилков "Линии на времето: Българският модернизъм" предлага нов поглед към наследството на българския архитектурен модернизъм. Той е първата част от поредицата "Архитектурата преди и сега", създадена в сътрудничество с Клуб "Смисъл". В "Какво се случва" филма представят продуцентката му Силвия Куманова и архитект Веселин Алексиев..
Фотограф, разказвач на истории, който живее между България и САЩ. Репортерските ѝ интереси са насочени към истории за миграция, принудителна асимилация, равенство между половете и маргинализирани общности. "Аз съм българо-турски фотожурналист на свободна практика, базиран на Балканите (предимно в България) и Сан Франциско, Калифорния, казва..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и каза: "Тато падна". – така Васко Кръпката си спомня датата 10 ноември 1989 година – Казах: Другарко, много сте се напила! Не може да бъде! Не ѝ взех пари, прибрах се вкъщи и си пуснах "Свободна..
Предаването "Литературата. Начин на упортреба" е посветено този път на полската следвоенна поезия – поетите Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и Тадеуш Ружевич. Разказват повече преводачът Камен Рикев и д-р Кристиян Янев. Чеслав Милош (1911 – 2004), един от най-именитите полски писатели на ХХ век. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002 година насам наградите "Златният будилник" се връчват на 1 ноември, но този път церемонията се състоя на друга знакова дата – 10 ноември. Лауреатите се избират чрез пряко гласуване от всички..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg