Резидентката на "Къща за литература и превод" Мария Лапо, която е журналистка, писателка и преводачка от Беларус, разказва за творчеството си и за развитието на беларуската литература в среща и разговор за възможностите за литература и свобода, за всекидневен и професионален живот, за адаптация и съпротива в контекста на настоящата сложна ситуация на възстановяване в момент на преодоляване на глобална пандемия и във време на война в рамките на Европа.
В разговора дигитално участват преводачката на беларуски Катерина Мацийеуская и беларуската писателка и преводачка Анка Упала. Мария Лапо е работила за Беларуското национално радио, дебютната ѝ книга е "Сплошная среда", тя е изследователка на творчеството на известния беларуски писател Владимир Караткевич. Какво е характерно за неговите романи, каква е цензурата в беларуските национални медии и каква трябва да бъде литературата днес, споделя Мария Лапо:
"Започнах да изследвам творчеството на Владимир Караткевич, още когато бях млада. И в този период бях впечатлена от едни характеристики на неговите текстове, колкото повече пораствах, толкова повече ме впечатляваха по-различни неща. Първо, ме докосна неговият типичен романтизъм, когато бях тийнейджър, точно това откривах и харесвах в думите му. Но после, когато се опитвах да разбера начина, по който пише своите романи, установих, че той наистина е голям талант, защото комбинира много сериозни теми като сюжети от Библията и ги поставя в контекста на приключенски истории. Това е толкова огромна и впечатляваща работа. Например в неговата книга "Христос кацна роден" той използва метода и начина, по който Умберто Еко пише своите романи. Много се впечатлявам от неговите енциклопедични знания."
Мария Лапо казва, че любимият ѝ философ е Лудвиг Витгенщайн, защото той изследва проблемите на езика. Мария споделя, че се чувства добре в България и смята, че в страната ни има много талантливи творци.
"Случаят Йов", книгата на френския философ Рене Жирар в превод на Тони Николов, ще бъде представена тази вечер ( 30 януари) в Книжен център "Гринуич" от 18.30 ч. Френският мислител е известен със своята "миметична теория". Определян е като антрополог на насилието и на религиозното. На български език през 2006 година е издадена – отново в превод..
Редколегията на списание " Страница " отбелязва 80 години от рождението на проф. Светлозар Игов, която се навършва на 30 януари. "Уви, той не е сред нас телом, но духом е тук", пишат от редакцията, определяйки го съвсем точно като "един от най-мощните литературни хора на България " . Учен, литературен критик и историк, есеист, поет,..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни португалски стрийтарт художници. В експозицията традицията среща модерността, а уличното изкуство се превръща в глас на новото поколение артисти. Изложбата обединява творбите на водещи артисти,..
Попарт художникът Калоян Илиев – Кокимото представя в Севлиево изложбата "Емоционална декомпресия/Здравословни състояния". Изложбата, която ще бъде открита на 1 февруари в галерия "Видима" и ще остане отворена за посетители до края на месеца, включва авторски творби на Кокимото, както и произведения от неговата артколекция , събирана в..
Юристът проф. Андрияна Андреева издаде първата си поетична книга "Сезони за обич". Редактор на стихосбирката е поетът Георги Венин. По неговите думи тук авторката е "в друга роля: опровергава правото на силата не със силата на правото, а със силата на поезията". Илюстрациите са на художника Пламен Монев. Премиерата се състоя преди дни в Арт..
Драматичният театър "Борис Луканов" в Ловеч гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Зимните навици на зайците" от Станислав..
С премиера на комедията "Не те познавам вече" от Алдо де Бенедети, с участието на Любомир Нейков, Румен Угрински, Илияна Лазарова, Дона Вълова, Катерина..
Алкохолна зависимост – коментар в Lege Artis на данните за България за 2024 година на психиатъра д-р Иван Добринов , началник на Шесто мъжко отделение в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg