"Хиляди нападнаха Белоградчик, Видин, Лом"

Въстанието, уговорено да избухне на 1 юни 1850-а, е най-масовото в новата българска история. Големи групи от селяни от българския северозапад излизат да си търсят правата. Размирното и често враждебно към Цариград управление на Осман Пазвантоглу преди близо половин век във Видин е направило вилаета избухлив, а веянията от запад и северозапад носят дъха на свободомислие и бунт.

Белоградчик, Раковица, Лом, Грамада, Старопатица, Урбабинци и десетки още села въстават и зле въоръжени или изобщо невъоръжени селяни с хиляди се стичат към сборните пунктове. В разговор с историците професор Пламен Митев, професор Росица Градева и Маргарита Радулова от Историческия музей във Видин става дума за причините и последиците от тази голяма и предхождаща Априлското въстание буна. 

Какъв е пръстът на Сърбия и особено на Руската империя за подклаждане на желанието за въоръжено въстание, какъв е приносът на унгарците и поляците след Унгарската революция и идването на бежанци във Видин, разказва проф. Градева. 

Според професор Пламен Митев ние следва да признаем, че още през 40-те и 50-те на 19-и век имаме наличие на много масово и много организирано движение за национално обособяване. 

Маргарита Радулова пък от Видинския исторически музей запознава с интересно свидетелство на жител на Грамада, който не се бои да пише до Високата порта и да разкаже ефектно за притесненията на местното население. 

В Раковишкия манастир днес има плоча на събралите се преди въстанието първенци от вилаета, които решават времето и тактиката за радикалното действие, като на плочата пише: "Тук през 1850 г. представители на населението от Северозападна България вземат решение за въставане срещу турските поробители".