Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нестинарството – връзка между обредност и вяра

Снимка: БНР архив

Нестинарство е един от най-старите български обичаи и за първи път е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. На 3 юни по стар стил отбелязваме празника на св. св. Константин и Елена. Характерни за този празник са нестинарските танци, които са сложен комплекс от обредност и вяра. В миналото е бил практикуван и в Беломорска Тракия. Днес е запазен само в няколко села в планината Странджа – Българи, Кости и Бродилово. Нестинарски тиаси има в Северна Гърция. Те са наследници на изселените от българска Странджа нестинари, говорещи гръцки език.

През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Според някои историци обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Богът слънце призовава и дава знак на своите "служители“ да влязат в жарта и това е прословутото "прихващане”.

Как село Българи се подготвя за магията на нестинарството, в "Нашият ден“ разказва Недка Лапчева, кметски наместник. Камбанен звън оповестява началото на празника. С Тържествена литургия се освещават иконите на светите Константин и Елена. След това из селото преминава шествие. В параклиса става обличането на иконите. Те се обличат, защото са осветени и излизат от църквата и за да няма пряк допир с живата човешка сила, те се обличат в празнични ризи, които са украсени с много стари пари и обшити с копринени конци. В ранния следобед се пали големият нестинарски огън, който задължително трябва да бъде от 5 кубика дъбови дървета", допълва тя.

Нестинарите в състояние на транс или "прифатане", според местния говор, влизат в кръга с подвиквания, като първият прекосява жаравата на кръст, след което в огнения кръг навлизат и другите нестинари. Особено характерна е ситната и равна стъпка, с която нестинарите ходят върху жаравата и въпреки това не нараняват краката си. След като ритуалният танц приключи, хората се хващат на Костадинското хоро за здраве.

 Повече можете да чуете в звуковия  файл. 



По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ива Иванова

Другият живот на плодовете

Натуралните плодови ликьори се приготвят в България предимно за домашна употреба, а това често е предпоставка рецептите да се загубят, знанието и уменията да не могат да преминат нататък. Това е поправимо, казва Ива Иванова от София, впуснала се преди няколко години в приключението да произвежда натурални плодови ликьори, в които плодовете и..

публикувано на 19.05.24 в 10:35

Радвайте се!

Протойерей Александър Шмеман пише: "Ето какъв е смисълът на неделята на жените-мироносици. Тя напомня, че тогава в безнадеждната тъмнина са светили единствено любовта и верността. Призовава ни да пазим любовта и верността, за да не умрат, да не изчезнат от този свят. Осъжда нашето малодушие, страх и вечното ни робско самооправдание. Тайнствените..

публикувано на 19.05.24 в 09:10
Георги Лозанов

Доц. Георги Лозанов: Контекстът е много по-важен от текста, който произвеждат политиците

Предизборните дебати, политиците като "кукувици от часовник" и журналистите като PR-и на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов , преподавател във ФЖМК, бивш председател на СЕМ. Какво "грози" журналистите по време на предизборна кампания? "Съзнателно или неволна да станат съучастници в манипулации и..

публикувано на 19.05.24 в 08:45

Христо Даново залага на туризма

Карловското село Христо Даново се намира в подножието на Централен Балкан, на 120 километра от столицата и на 20-ина от общинския си център. Около него има полета с лавандулови насаждения и маслодайна роза. В населеното място живеят над 1700 човека, а в центъра му се намира паметникът на възрожденския учител, книжовник и родоначалник на книгоиздаването..

публикувано на 18.05.24 в 09:26
Серго Маркарян

Серго Маркарян: Протестиращите в Грузия казват – ако не сме свободни, по-добре да не сме живи

Въпреки продължаващите седмици масови протести парламентът в Грузия окончателно прие оспорвания закон за "чуждите агенти". Какво следва за Грузия, защо много анализатори предричат бъдеще за Грузия като това на Беларус и възможно ли е то? За влиянието на Русия в политиката на Грузия и не само там, има ли вина Западът за тежкото положение в Украйна..

публикувано на 17.05.24 в 16:45