Юлияна Антонова-Мурата представи "Сан сан, Япония" в литературен клуб "Перото“ и ще продължи със срещи из страната да разказва за третата част от своята трилогия.
"Дребните неща в отношенията Япония носят радост. Историите, които разказвам, са се случили в Япония, но ако си затворите очите и се размислите, те спокойно могат да бъдат в която и да е част на света – те се отнасят към обикновения човек и неговото ежедневие. Усещането да бъдеш съпричастен, да направиш всичко от себе си, да донесеш на другия удоволствието, че те е видял този ден. Аз продължавам да се уча след повече от 20 години в Япония.
Там, въпреки трудната система на учене, йероглифите са повече от сто хиляди, малките деца нямат оценки. Японецът смята, че по-важно от образованието е възпитанието на човека, на индивидуалната личност. Това става като комбинация между семейство и учител. Ние можем спокойна да живеем по същия начин.
Докато са живи, японците, а сред тях има много столетници, те не смятат, че домът им е само покривът отгоре. Улицата, на която живеят, градът, в който живеят – това е техният дом. Много ми се иска да остарявам в тази страна, защото там възрастите хора се уважават и ценят.
Още от светоусещането на японците и за българите, които живеят там – чуйте в "Артефир“.
Юлияна Антонова-Мурата е завършила немска филология и психология в Софийския университет "Св. Климент Охридски“. Била е преподавател в Медицинския университет в София. Като дългогодишен дипломат и съпруга на японец тя има възможността да живее на различни места по света – Германия, Русия, Англия, Китай, които опознава с любопитство и описва с любов. Има дипломатически специализации в Индия и в Хърватия. Сърцето ѝ обаче завинаги остава в Япония, където Юлияна живее и до днес със семейството си. "Сан сан, Япония" е третата ѝ книга.
Снимки – Юлияна Антонова-Мурата, ФБ профилВ програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg