Макар и да не се хвали с мащабността на холивудското, а и на европейското седмо изкуство, с екзотичността на иранското, египетското и южнокрейското, което в момента триумфира, българското кино има своето място на световните фестивали, които определят престижа на една филмова нация и дават силен тласък на кинотворците. То върви с малки крачки, но върви напред.
Да вземем например участието на българските филмови продукции на фестивала, чието 75-о издание съвсем скоро приключи – този в Кан. Дори в нулевата година, която кинофорумът отбеляза през 2020-а заради пандемията, имаше българско участие, и то в основния конкурс за "Златна палма“ – става дума за филма "Февруари“ на Камен Калев. Това не се беше случвало от 1974 година насам, когато за наградата в състезанието се бори "Последната дума“ на Бинка Желязкова.
Най-големия ни и последен успех постига анимационният "Женитба“ на Слав Бакалов и Румен Петков, който през 1985-а печели "палма“ за късометражно кино. Да не забравяме, че именно с късите филми започва всеки път в което и да било кино, то учи и изгражда стил и характер.
През 2014-а отново филм с режисьорското участие на Камен Калев – омнибусът "Мостовете на Сараево“, режисиран от 13 автори, сред които са и именитите режисьори Жан-Люк Годар и Сергей Лозница, беше в селекцията на Кан, но извън състезанието.
В "Особен поглед“ – втората по важност програма, която поставя акцент върху своеобразни произведения, оригинални в своите изразни средства и обновяващи киноезика – България неведнъж е участвала. С "Голямото нощно къпане“ на Бинка Желязкова, "Закъде пътувате“ на Рангел Вълчанов, "Време разделно“ на Людмил Стайков, чиято филмова версия в чужбина е известна под заглавието "Време на насилие“. В по-ново време в тази програма са се състезавали само два български филма – "Посоки“ на Стефан Командарев и "Жените наистина плачат“ на режисьорския тандем Весела Казакова и Мина Милева, филм, който продължава да провокира зрителското внимание, както и това на гилдията.
Какво обаче можем да кажем за българското кино зад граница с днешна дата? Защото е повече от ясно, че това, което се случва извън червения килим на световните филмови фестивали, е същественото за всеки един кинотворец, а именно – срещите с хората, които правят това, което ти правиш; обмяната на опит; сверяването на часовника с тенденциите в световното кино; опознаването на самия себе си в средата, в която киното живее и се показва; усещането, че има и бизнес в цялата работа, а точно там – на масата на киноинудстрията, има място и за теб.
В часа на "Кино с думи“ точно за блясъка на фестивалния живот, но и за душата на киното извън гламура, говориха две дами, които се завърнаха от Кан с натрупани достатъчно впечатления, за да ни разкажат как точно стоят нещата в киното – Кремена Димитрова от Националния филмов център и Ванина Кондова, режисьор, сценарист и актриса, създателка на сериала "Lost & Found“.
От разговора с тях можете да разберете повече за:
Чуйте в звуковия файл.
Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..
Това, което открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва Яна Титова за пиесата на Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...
След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската култура и изкуство. "Наистина вярвам, че културата е обединител. Представяйки българска култура на европейска, на чужда сцена, се създават мостове към нашата държава, които изграждат позитивен..
На 10 септември дворът на Драматичния театър в Пловдив ще се превърне в сцена за една специална музикална вечер. Певицата и пианистка Александра Борисова –..
След успешното си представяне в галерията на СБХ в София, мащабната ретроспектива, посветена на легендарния художник Любен Зидаров, гостува в Пловдив...
В Пловдив на ул. "Иван Вазов" започва третото издание на фестивала Station Street Festival. Фестивалът събира на една сцена музика, култура, изкуство,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg