Що е "римейк" и има ли го и в литературата

Чуждицата "римейк" не е новост в българския език, но в публичната реч присъства по-често не със специализирани, а с метафорични употреби. Основното значение се отнася към определен вид филми, създадени въз основа на по-ранни, но такива в родното ни кино все още се броят на пръсти. Може да се установят аналогии на тази практика в други области и изкуства, които да съществуват под същото или под други, синонимни названия. От търговска гледна точка новата версия на един успешно преминал през екраните филм дава по-сериозни гаранции за материален успех, отколкото едно напълно ново (и неизвестно) заглавие. Но това условие е валидно преди всичко за т.нар. "масова културна продукция" или за "културната конфекция“. Ала има и много интересни и художествено значими творби както на киното, така и на литературата и музиката, които също можем да отнесем към практиката на римейка. 

В какви случаи и при какви условия разработването не само на един познат сюжет, но и позоваването на предходните му реализации се явява необходимо условие за създаването на художествена творба със сериозен въздействен потенциал?

Говорим за първия брой от поредицата на Института за литература при БАН "Studia Litteraria Serdicensia", който събира, редактирани и обогатени версии – своего рода римейкове – на доклади, представени на националната научна конференция "Повторение, обновление – практики на римейка", организирана съвместно от Секция "Теория на литературата“ в Института за литература към БАН и Катедра "Теория на литературата“ във Факултет "Славянски филологии“ на СУ "Св. Климент Охридски“.

Огнян Ковачев и Пламен Антов разказват за сборника, но дават и полезни примери, илюстриращи понятието, както и обясняват къде свършва римейкът и почва плагиатът.