Венло в Нидерландия не се слави със своите музеи – слави се с друго: понеже е близо до границата с Германия, жителите на Федералната република обичат да пазаруват там и се тълпят по основните търговски улици всеки уикенд, разказва Биляна Михайлова от "Дойче веле". Едва ли се интересуват много от музеи, а и този, за който ще стане дума, е доста добре скрит – в покрайнините, които са по-скоро пасторални, а и самият музей е в една бивша плевня. Дори когато стигнеш до него, е почти незабележим, но съдържателят – това е най-точното му определение – не се безпокои от това: неговото желание е при проява на интерес да покаже съкровищата си на своите гости. Точно така се отнася – след като веднъж бъде уговорено посещение (принципно са възможни само групови визити) – Марсел Лендерс те посреща наистина точно като гост с кафе и сладкиш, преди да подхване разходката из експозицията.
"От восъчния валяк до DVD" – така е нарекъл музея си, в който е събрал невероятни чудеса от сферата на звукозаписа и възпроизводството на звуци, както и експонати, свидетелстващи за развитието на визуалните техники. Музеят е отворен през 2011-а година. Г-н Лендерс е успял да се сдобие не само с монтажната маса на любимата режисьорка на Хитлер Лени Рифенщал, а дори и с неопреновия костюм на един от интимните ѝ партньори от Намибия, където е прекарала последните години от живота си. Там се заела (успешно) с подводна фотография, а за да я допуснат да изкара курсовете за гмуркане, спестила 20 години от възрастта си.
Друго от "чудесата" е легендарната снимка на войника, развяващ червеното знаме на Съветския съюз над Райхстага през 1945-а година – принципно пълно менте, тъй като фотографът, на когото Москва възлага да я направи, идва със закъснение и организира инсценировка. И не изпипва нещата достатъчно – на ръката на войника има трофеен часовник, който няма как да направи добро впечатление, а се налагат и други редакции – за повече драматизъм небето е затъмнено и е добавен дим във фона. Кадърът се натъква на много критики, но популярността му в световен мащаб е факт и точно тази снимка може също да се види в музея в покрайнините на Венло, при това с автографа на фотографа Евгений Халдей.
Същинската експозиция започва с две камбани – една нидерландска и една германска, като Лендерс подробно обяснява какви са били различията в технологията на изработката – едните първо отливали камбаната и после донастройвали нейния звук, а другите си я произвеждали с готовия звук от самото начало. Следват фамозни инструменти с вид на пиано или орган, които обаче ръце не докосват – те са от предшествениците на грамофоните и магнетофоните и благодарение на различни "плочи" – в случая восъчни валяци, са били предназначени да веселят публиката на частни или обществени места. Един от тези инструменти е пристигнал чак отвъд океана – красял е навремето казино в Невада, а г-н Лендерс е успял да го придобие и да го включи в експозицията. От този вид има множество – като например уред, изтръгващ и той звуци от кръгли дискове с дупки, при който акцентът е върху химните. Демонстрират, например химна на Русия отпреди революцията и ни разказват, че ако този инструмент би се намирал в следреволюционния Съветски съюз, е щял да бъде конфискуван, но е имал щастието да се намира в Германия.
Механичните уреди за възпроизводство на звуци очевидно са най-любимите на г-н Лендерс, който обяснява, че близките му го подтикнали да отвори музея – след като години наред трупал най-различни чудеса. Като например един от няколкото грамофони с фуния – истински произведения на изкуството, който се наложило да му бъде доставен с лифт. Намерил го някъде в планинските райони на Германия и до къщата пеша можело да се стигне, но не и с кола – та грамофонът се придвижил с лифта. За грамофоните знаем всички, но може би по-малко се знае за патефоните – френската технология на братята Пате, чиито представители естествено не липсват в колекцията във Венло. Както се оказа – носители на звука са били произвеждани от какви ли не материали и с какви ли не дебелини или дължини, включително ни показват как музика може да се чуе и от тънка метална жичка, която съответното устройство някак си разчита.
Най-старият експонат в музея е от края на 18-и век – орган, който и до днес може да възпроизведе птичи трели, както едно време. Всички уреди в музея функционират перфектно и до днес. А до птичия орган от 18-и век г-н Лендерс е разположил три съвсем модерни пластмасови пиленца, които при получаването на определена команда могат да започнат да цвърчат в хор.
Една от особено големите му гордости е представеното като световно чудо през 1978-а година първо самосвирещо пиано, управлявано принципно от компютър, или по-точно от един от предшествениците му. Дигиталните данни се вкарват с касетка, а инструментът с марката "Ямаха" си свири отлично без някой да натиска клавишите. Десет години по-късно вече се появява първото наистина дигитално пиано на "Ямаха" – още по-перфектно. Той е напълно убеден, че мнозина биха му се зарадвали – ако го поставят в хола си и пуснат записите на най-големите виртуози на света, които да им прозвучат в ухото от непосредствена близост.
В същия този музей може да се види и едно от откритията на Едисън – мек восъчен фонографски цилиндър за възпроизвеждане на звуци, или пък Тефифон – работещ с касетки, звукът от които се извлича чрез сапфирена игла. Първите прототипи на това устройство, изобретено от германския инженер Карл Даниел, се използвали за военни цели през 30-те години, преди 20 години по-късно да станат достъпни и за масовите потребители. Този уред до голяма степен успешно конкурирал грамофоните, но макар качеството на звука да било по-добро от това на плочите със 78 оборота, отстъпвало на виниловите плочи.
Пътешествието из историята на свирещите устройства естествено не минава без боксовете, които не само свирят, а и прожектират – филмовите им "колеги" също са във Венло и предлагат на вниманието кратки етюди, били популярни навремето. Но експозицията съвсем не се ограничава с миналото – г-н Лендерс е включил и най-съвременни апарати на Банг и Олуфсен например, с които не само можеш да намериш радиостанции от цял свят, но и да им зададеш тематиката, която те интересува. Пуска българско радио, а паралелно споделя какво е открил, разследвайки профила на радиостанциите на един или друг континент, в един или друг регион. Демонстрира ни еднообразието на арабските радиа, в които единствен акцент са проповедите.
В музея е разположен и специален салон, в който лично може да се установи какво разнообразие от звуци могат да предложат прескъпите колони, в зависимост от това как ги настроиш. А има и концентриран върху дизайна на уредите сектор – комбинация между добрия звук и добрия външен вид, постигнат от изтъкнати майстори на изискания интериор. Е – изискан за времето си, тъй като там повечето експонати също са исторически. Но няма никакви проблеми да се направи и поредния скок към съвременността – когато се видят особено екологичните експонати в колекцията като уреди без батерии или пък такива, които използват рециклирани.
Няма как да се види и опише всичко, което г-н Лендерс е струпал през годините – включително шпионски уреди за запис или пък специални детски телевизори, чиито монитори са инсталирани в косматото туловище на камила. Даваме си сметка за това и ни се иска музеят да беше някъде на по-централно място и да имаше по-голяма реклама – за да го видят и чуят повече посетители. Но за г-н Лендерс това не е толкова важно – той е напълно щастлив и насаме със своите съкровища. Паралелно продължава да се грижи за динамичната експозиция – сигурно само след година музеят ще изглежда другояче. А свидетелство за интереса към него от страна на всички възрасти са поместените на сайта снимки на най-стария и на най-младия посетител – единият е на 99 години, другият – на две седмици.
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg