На 14 юни отбелязваме Световния ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител. Инициативите, свързани с него, целят да повишат информираността на хората за необходимостта от даряване на кръв за спасяване живота на нуждаещите.
В "Нашият ден“ д-р Николай Николов, директор на Националния център по трансфузионна хематология, дава отговори на най-често задаваните въпроси, свързани с кръводаряването.
Ето какво коментира експертът: “Кръводаряването не бива да бъде стихиен процес, а да бъде по-планомерно през цялата година. Броят на безвъзмездните и доброволни кръводарители е 24-25%. Обикновено хора, които се отзовават за помощ на свои близки, тъй като ги призоваваме, особено когато са с по-редки кръвни групи. Вероятността близките да са същата кръвна група е най-голяма“.
На 14 юни от 12 ч. на тържествена церемония в аулата на НЦТХ (гр. София, ул. „Братя Миладинови“ № 112) ще бъдат отличени 15 организации и личности със специален принос за кръводаряването у нас.
Събитието се организира от Националния център по трансфузионна хематология, съвместно с Българския червен кръст. 73 предприятия, търговски дружества, неправителствени организации, лечебни и учебни заведения ще получат благодарствени грамоти от екипа на НЦТХ за проявената съпричастност, активното участие и принос в насърчаването на доброволното кръводаряване у нас.
С близо 8,4% са се увеличили кръводарителите у нас през първите 4 месеца на годината в сравнение с предходната 2021 г. Техният брой е съответно 55 760 за 2022 г. и 52 351 за 2021 г. За Националния център по трансфузионна хематология увеличението е приблизително 5%. Ако през миналата година от януари до април кръводарителите са били 12 254, то през 2022 г. те вече са 12 864.
За "Нашият ден“ Николай Тодоров, началник отдел в дирекция "Международни операции, програми и проекти” в БЧК, коментира, че:
"Чисто доброволното кръводаряване, което е за непознати хора, е много малък процент“. И допълва, че "мотивацията е, да се направи нещо добро. Но, чисто така да отиде да дари кръв за някой, когото не познава, дори няма представа дали това ще бъде животоспасяващо, за да се преживее една тежка операция, това е истинското доброволчество".
"Трябва да се промени отношението на обществото към кръводаряването. Не е редно да се говори за платени кръводарители. Трябва да се говори за безвъзмездните кръводарители и може би трябва да се наблегне на тези нематериални стимули, по-скоро да се търсят морални", допълни Николай Стоянов.
От тийнейджърските си години Иво Минчев от Русе се вълнува от темата на кръводаряването. Дарявал е кръв безвъзмездно и многократно. Смята, че има моралното право, като кръводарител и гражданин, да споделя своите тревоги и притеснения от тревожното състояние на системата за пропагандиране и организиране на доброволното кръводаряване у нас. Преди няколко месеца той изпрати отворено писмо, адресирано до властите в Република България, с надежда за подобряване на условията за този хуманен акт.
Ето и част от предложенията, които Иво Минчев посочва:
"Да се създаде стратегия, която да води към премахването и окончателната забрана на адресираното кръводаряване. То самото създава предпоставки за сделки и съществуването на "кръвната мафия“. На всеки дарител в Център по трансфузионна хематология да му бъде предложено да подпише декларация за съгласие и да бъде търсен в случай на необходимост. Да се създадат кампании с помощта на БЧК/БМЧК, БОДК и други организации".
Повече можете да чуете в звуковия файл.
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
В рубриката "Разговорът" поставяме въпроса за отговорността към природата и бъдещето на нашите деца. Между две балкански събития, посветени на чистата околна среда, разговаряме с Филип Кирилов – основател на интегрално еко селище и представител на сдружение "Ти решаваш", което кани и тази събота Когато печалбата застрашава здравето..
След проведеното обучение "Аз и моите права", насочено към майките и техните социални и трудови права , в "Нашият ден" разговаряме с Веселина Панайотова от фондация "Мама има работа” и със специалиста по счетоводство Ралица Стефанова . В рамките на обучението са обсъдени условията в Кодекса на труда, засягащи жените в майчинство и..
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..
Тази вечер (30 септември) в НБКМ, клуб "Писмена" ще се състои премиерата на книгата на Кирил Мерджански "Избрани епитафии от залеза на римската империя"...
Разговаряхме с проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество, точно по време на Деветнайсетия национален конгрес на тази..
Сопраното Антония Раднева, баритонът Алек Аведисян и пианистът Фридеман Зайцер представят на 30 септември камерния концерт "Пътищата на любовта". Около..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
