Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Орфеев венец за Аксиния Михайлова

поетесата Аксиния Михайлова получи Орфеев венец
Снимка: Пловдив чете

Пловдивчани и гости на "Пловдив чете" поздравиха в Античния театър новите носители на литературния приз "Орфеев венец", който се дава за поезия, и на "Златна четка" за илюстрации на книга. Досега само една поетеса е получавала тази награда – Екатерина Йосифова, през 2017 година.

Този път Аксиния Михайлова, известна българска поетеса и преводач, стана носител на Орфеевия венец. Тя е лауреат и на националните награди за литература "Иван Николов“, "Христо Фотев“, "Милош Зяпков“ и др.

На български език в неин превод има текстове от Жан Жоне, Пиер Буржад, Тахар Бен Джелун, Жан-Клод Вилен, Едмон Жабес, Лионел Рей, Жан Оризе, Рьоне Шар, Андре Брьотон, Бенжамен Пере, Луи Арагон, Пол Елюар, Робер Деснос, Владас Бразюнас и др. Тя е съставител и преводач на "Антология на съвременната литовска поезия“ (2007), както и на повече от петнадесет книги с поезия и проза. През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение Cap à l’Est („Предмостие на Изток“) в Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Централна и Източна Европа, става и представител на движението за България.

Аксиния Михайлова е автор на няколко поетични книги: "Тревите на съня“ (1994), "Луна в празен вагон“ (2004), "Три сезона“, "Най-ниската част на небето“ (2008), "Разкопчаване на тялото“ (2011), Ciel à perdre („Небе за изгубване“), Gallimard, 2013 – на френски език, с награда "Аполинер“, "Смяна на огледалата“ (2015), Lе baiser du temps – Gallimard, (2019) и "Изкуството да се сбогуваш“ (2021)

За наградата "Орфеев венец" Аксиния Михайлова получи адмирациите и на "Артефир“ в разговор с Димитрина Кюркчиева. Чуйте звуковия файл.

Снимки – Пловдив чете


По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05