Макар четенето все още да е престижна дейност и хората да твърдят, че я практикуват, дигиталният свят преобръща радикално читателските практики у нас, а и не само. Най-голяма промяна се забелязва в ритъма на четене.
Свободното време, което само по себе си вече се възприема за стока, е лукс, особено когато става дума за четене. Причината е, че пазарът предлага на свободното време различни видове занимания, които се конкурират помежду си и това по един или друг начин измества четенето встрани. В България то устойчиво заема четвърта, а често и пета позиция.
Това води до едно бавно потъване на Гутенберговата галактика, твърди проф. Александър Кьосев, ръководител на големия интердисциплинарен национално представителен проект, изследващ състоянието на четенето и грамотностите в България. Той започна през 2018 година и ще завърши в края на 2022-ра.
"Без хората да са преставали да четат книги, без да са преставали да се интересуват от онова, което е било на върха на пирамидата, а именно – художествената класика, все пак има тенденции в обратната посока – по-малък брой прочетени страници, по-малък отрязък от време, отделен за четене, с по-големи интервали, прекъсвания и различен ритъм", допълва културологът и литературен теоретик.
Като един от най-сериозните проблеми в това отношение Кьосев посочва способността за концентрация на четящия. Липсата ѝ води до едно невидимо ерозиране на класическите читателски практики, наблюдава се и разколебаване на тройната норма, чиято най-висша форма е прилагането на идеята на великите писатели, че четенето е поне толкова велика дейност, колкото е гениалното писане. Този процес на четене е вид съзерцателен живот, в който ти достигаш до сърцевината на света и имаш екзистенциално отношение към него.
Ако сега навлезем в същината на читателските практики в България, ще установим, че се наблюдава плавно отдръпване от позицията, че "си струва да се чете" за сметка на увеличение на позициите, че "си струва, но има и далеч по-важни неща" и на мненията, че четенето е загуба на време. Намалява и делът на хората, които изчитат целия текст, макар и на няколко пъти. Цялостно четене на книги без спиране, от корица до корица, практикуват едва 7% от пълнолетните българи. Други 9% четат избирателно "каквото им трябва" и същият дял хора четат, докато книгата не им стане скучна. Мнозинството от четящите, или 48% от хората, сред които е направено съответното проучване, твърдят, че не е настъпила промяна в начина им на четене с годините. 38% считат, че има подобрение, а 12% са на мнение, че сега четат по-зле, отколкото в миналото. Повишава се обаче интересът към класическата литература, и докато интересът към чуждите класици нараства само с 4%, четящите българска класика се увеличават от 11% на 19% за пет години. 81% от родителите, които имат деца до 7-годишна възраст, им четат книги, но сред тях само 61% ги обсъждат с децата. 17% от родителите пък изобщо не четат на децата си. Оказва, че малко над една трета от българите имат повече от сто книги в домовете си, а приблизително всеки пети – до десет или нито една. Поне това сочат данните на "Алфа Рисърч" от изследването, проведено в рамките на проекта "Читателски практики в България" през изминалите години.
Новите данни предстоят да излязат в края на 2022 година. Изследването сравнявате моделите на четене на локално и глобално ниво, борави с широко понятие за четене и застъпва сериозно този акт в дигиталната среда. Това свободно, разклоняващо се четене е построено върху модела на асоциативното мислене и се характеризира с гъвкавост и възможност за бърза смяна между различни информационни потоци.
Според проф. Александър Кьосев четенето за удоволствие, при което четем интересни четива, да кажем – велики романи, постигаме наслада и изпитваме дълг да четем внимателно, концентрирано, докрай, с разбиране и потъване в книгата, вече е неразбираемо за съвременния читател. При него се губи процесът на сливане на удоволствието с нормата, на задължението да четеш велики книги с блаженството от този акт. Съвременното четене за удоволствие по-скоро се е оттеглило в една ниша, която може да бъде определена като нишата на релакса.
Повече за читателските практики у нас – дали четем добре, дали четем достатъчно и дали осмисляме прочетеното, за отношението към автора в тях и за профила на активния читател днес чуйте от проф. Александър Кьосев в звуковия файл.
Легендарната германска група "Рейдж" се завръща в България. Концертът, който предстои в столичния клуб "При Черепите" на 6 октомври, е част от световното турне на бандата по случай нейната 40-та годишнина. Бързи, мощни, здрави, размазващи – такива са изпълненията на "Рейдж": пропукват стени и срутват пласт след пласт всичко, което изглежда неподвижно,..
Лабиринтите на фалшификациите и полуистините от вчера и днес ще преброди всеки посетител на пътуващата изложба Fake (f)or Real на Дома на европейската история в Брюксел, която гостува на Националния етнографски музей до 20 октомври . За човечеството, което във всяка епоха е било мамено, и за мащабния разказ в изложбата в "Terra Култура"..
"Библиотека "Седемте хълма" събира историческата памет на Пловдив и е своеобразна художествена хроника на града под тепетата", започва представянето си Стойо Вартоломеев, собственик и управител на издателска къща, в ефира на рубриката "Културен отпечатък" на предаването "Terra Култура". Той споделя своите впечатления и мотиви зад създаването на..
Всеки понеделник, от 16.30 до 17.00 часа, по програма "Христо Ботев" ще звучи предаването "Музей в ефира". В него ще се обсъждат важни текущи събития, тенденции, постижения и проблеми в художествения ни живот. Ще бъде подновена и колекционерската мисия на екипа за събирането на виртуална колекция от произведения, които гостите в студиото биха искали..
София събира международни артисти от независимата сцена за иновативно изкуство "180 градуса". Със своето 11-о поредно издание фестивалът ще предложи разнообразие от събития с фокус върху експериментални интердисциплинарни формати. Форумът обединява международни артисти от сферите на експерименталната музика, съвременния танц, пърформанса,..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
София събира международни артисти от независимата сцена за иновативно изкуство "180 градуса". Със своето 11-о поредно издание фестивалът ще предложи..
Станаха ясни първите трима, които печелят в конкурса за кратко видео на тема "Медийната грамотност е...", организиран за втора година от Фондацията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg