Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лъчезар Томов: Пропуснатите ползи не се усещат, само загубите

Плановата икономика фалира, плановото образование също

Снимка: Rawpixel

Какво липсва на преподаването по математика в училище, което сякаш внушава, че тя служи единствено за взимане на изпити.

Потърсихме мнението на Лъчезар Томов, в деня на изпита по математика на седмокласниците и седмица след ниските резултати на учениците в 4 клас на Националното външно оценяване.

Какво мерят и проверяват изпитите и какво казват за системата, която ги изготвя?

"Въпросът е как бъдат въведени децата, казва Томов. – Това, което прави нашата система, е, че до 4 клас изобщо не им показва математика, тя им показва сметки, а в гимназията най-интересната част от математиката остава скрита и невидима за тях.

У нас се преподава така, както се е преподавало в древен Вавилон и Египет – учат ги на неща, които всеки компютър прави с лекота, а на нас всъщност ни трябват мислещи хора.

Св. Константин Кирил е получил титлата "философ", защото е овладял седемте изкуства – тривиума (граматика, логика и реторика) и квадривиума (аритметика, астрономия, музика, геометрия). Вие можете да видите математическите елементи в глаголицата, които, разбира се, са свързани със Светата троица и Светия дух, това са елементите, които той е вложил в азбуката. Направил е система. Едно дете, което се интересува от история, може да учи математика, търсейки кодове в глаголицата.“

Как трябва да се подготвят учителите по математика?

"За да се подготвят добре учителите, трябва да се промени системата. Нещата, които имат нужда от реформи, а не получават реформи, стигат до революции. А революцията означава пълно връщане до началото и минаване през крах, което е много по-скъпо, отколкото да се реформира. Затова колкото и да е странно реформите обикновено идват от консервативните хора.

А като говорим за история, ако прочетете записките на Макгахан, ще останете с впечатление, че под турско сме имали много по-добри училища, отколкото по времето на цар Борис ІІІ. При него е имало същата система като сега – формална, ниски заплати, предимно жени учителки, на които се е казвало какво, колко и как да бъде преподавано. Реално никога не сме имали реформи. Ние сме имали най-добрите училища и учители по времето преди Освобождението – този извод можем да направим, четейки Макгахан.

Да, имали сме силна Академия, университетът е бил на високо ниво, но това не се отнася за училището, там никога не сме имали високи резултати.

На фокус трябва да са учителите, а не покриването на формални критерии. Да, ще има големи вариации, но не тези, от които се плашат хората, че училищата в София ще процъфтяват, а тези в малките градове – не. Да, ще има различни варианти на учене.

Не е казано, че всички училища трябва да учат една и съща математика, просто всички трябва да я учат еднакво добре.

В училище по дизайн и архитектура, може да наблягат на геометрията, други върху числени методи, защото ще стават програмисти, тези, които ще отидат във финансите – върху вероятности и т.н. Ако един човек знае как да работи добре в една част на математиката, той няма проблем да изучи и останалите.

Как да не фалирате на борсата? Как да си намерите гадже? – на подобни въпроси може да отговори математиката.

Ключов е учителят, а именно него формалната система неутрализира."

Изслушайте разговора с Лъчезар Томов и ще научите и за приликите на CEO популациите със затворниците от "Сант Куентин" и ще си отговорите на въпроса защо толкова често на върха се оказват психопати.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. д-р Атанас Мангъров

Защо сами си го причиняваме?

Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..

публикувано на 09.05.25 в 10:47

Съчетаването на архитектурно наследство и спорт е тема на международна среща в УАСГ

В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..

публикувано на 09.05.25 в 10:15

Даниел Симеонов: Изкуството е изключително важно за развитието на всеки млад човек

Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..

публикувано на 08.05.25 в 16:25

Кой дърпа конците

Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..

публикувано на 08.05.25 в 08:20
Проф. Веселин Дафов

Проф. Веселин Дафов за религията в училище: Допусна се хора да се карат за нещо, което не знаем какво е

Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..

публикувано на 07.05.25 в 09:32