Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

ГМО "под име чуждо и вънкашност нова"

Ивайло Попов: Хранителната сигурност е в разнообразието, а не в монополизирането на земеделието

Ивайло Попов
Снимка: zazemiata.org

Покрай новините от войната в Украйна, четем и слушаме за застрашените доставки на пшеница, слънчоглед и царевица и за заплахата от настъпване на глад в световен мащаб.

Тези мрачни перспективи водят до усилване на натиска над Европейския съюз за либерализиране на ограниченията и регулациите пред ГМО културите.

Новите поколения ГМО вече носят името Нови генетични технологии (НГТ) и ни се представят като решение на проблема – не само във връзка с войната, но и в контекста на климатичната криза и твърдението, че е критично важно "да добиваме повече от по-малко", за да съумеем да изхраним нарастващото население на Земята.

"Ако имаме хранителна сигурност и дори следващата стъпка – хранителна независимост – световните катаклизми, като войната в Украйна, не би ги застрашавала. Употребата на ГМО като технология, напротив, засилва монополизирането на производството на храни, казва Ивайло Попов от сдружение "За Земята", който от години работи по теми като ГМО, свръхконцентрация на земеделието, хранителни кооперативи, хранителна независимост.

Става въпрос за две-три компании, които държат патентите над тези семена и сортове и препаратите за тяхното отглеждане. В този смисъл да се представя ГМО като решение на проблема е просто абсурдно."

Има ли друго решение – такова, което решава проблема с изхранването, като същевременно щади екосистемите, почвите, видовете?

"Гладът не е природен катаклизъм. Гладът е следствие на определени политически или икономически решения. Хората не са гладни, защото нямат храна, а защото са изпаднали в крайна бедност. Не е от липса на храна, тя просто не е стигнала до тях – това е истинският проблем и когато говорим за глад, нека той да не бъде използван като ПР за генномодифицираните технологии, защото става въпрос  за решаване на социално-икономически проблеми.

По-вероятно е да решим проблема с глада, като насърчим хората да отглеждат различни култури, с които да се изхранват, вместо да засяват определен сорт, като напр. "Златен ориз", патентован от една или друга компания.

Генното редактиране не е лошо per sе, просто въздействието му и върху организмите, и върху околната среда, не е проучено и затова регулациите трябва да останат.

Можете да се включите с подписа си в петицията на сдружение "За Земята" за регулиране и етикетиране на новите ГМО.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Прозорци към подземния свят в Нощта на учените

Преди 145 години, в годината на Освобождението – 1878, са открити първите пещерни животни в България, а около век по-късно вече са съобщени над 860 вида обитатели на българските пещери, което нарежда страната ни на едно от челните места в списъка на страните с най-богата и разнообразна подземна фауна в света. Има ли какво още да се открива или пещерната..

публикувано на 26.09.23 в 10:15

Еврика! Успешни българи: Радина Бодурова

"Когато сложих униформата, започнах да мисля като по-зрял човек", казва Радина Бодурова. Тя е студентка в четвърти курс във Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия, нейната специализация е щурман и ръководител на полети. В началото на тази година тя получи   голямата награда "Студент на годината", която се връчва от..

публикувано на 25.09.23 в 17:05

Палави делфини, пищящи стриди и гигантски костенурки в Оман

Представете си: лодката пори кристална вода, в която нежно се поклащат пъстроцветни риби и корали. Изведнъж изскача сребърният гръб на делфин, който весело ви опръсква, преди да се гмурне отново. Майки делфинки, следвани от бебетата си, правят лупинги във въздуха. И докъдето погледът ви стига, морето прилича на пълно със сребърни лъжици, които сякаш..

публикувано на 25.09.23 в 08:20

Смирненски като емблема на противоречивата българска история

125 години от рождението и 100 години от смъртта на едно от най-талантливите български пера – роденият в Кукуш Христо Измирлиев. Разсъждаваме за историята на страната, видяна в огледалото на творчеството, но и на живота на нашите класици. Често те са придърпвани за идеологическа употреба, често след това – компенсаторно отричани с обратен знак...

публикувано на 21.09.23 в 10:35

За положителната сила на отрицателната частица "не"

Колко хубава дума е "независимост", назоваваща едно така желано и така рядко постигано състояние. А даваме ли си сметка, че голямата магия на думата, а оттам и на състоянието, се крие в най-малката ѝ съставна част – отрицателната частица "не", показваща, че бремето на зависимостта е отречено и отхвърлено.   Обикновено никой не обича да чува "не" – то..

публикувано на 20.09.23 в 15:35