Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

ГМО "под име чуждо и вънкашност нова"

Ивайло Попов: Хранителната сигурност е в разнообразието, а не в монополизирането на земеделието

Ивайло Попов
Снимка: zazemiata.org

Покрай новините от войната в Украйна, четем и слушаме за застрашените доставки на пшеница, слънчоглед и царевица и за заплахата от настъпване на глад в световен мащаб.

Тези мрачни перспективи водят до усилване на натиска над Европейския съюз за либерализиране на ограниченията и регулациите пред ГМО културите.

Новите поколения ГМО вече носят името Нови генетични технологии (НГТ) и ни се представят като решение на проблема – не само във връзка с войната, но и в контекста на климатичната криза и твърдението, че е критично важно "да добиваме повече от по-малко", за да съумеем да изхраним нарастващото население на Земята.

"Ако имаме хранителна сигурност и дори следващата стъпка – хранителна независимост – световните катаклизми, като войната в Украйна, не би ги застрашавала. Употребата на ГМО като технология, напротив, засилва монополизирането на производството на храни, казва Ивайло Попов от сдружение "За Земята", който от години работи по теми като ГМО, свръхконцентрация на земеделието, хранителни кооперативи, хранителна независимост.

Става въпрос за две-три компании, които държат патентите над тези семена и сортове и препаратите за тяхното отглеждане. В този смисъл да се представя ГМО като решение на проблема е просто абсурдно."

Има ли друго решение – такова, което решава проблема с изхранването, като същевременно щади екосистемите, почвите, видовете?

"Гладът не е природен катаклизъм. Гладът е следствие на определени политически или икономически решения. Хората не са гладни, защото нямат храна, а защото са изпаднали в крайна бедност. Не е от липса на храна, тя просто не е стигнала до тях – това е истинският проблем и когато говорим за глад, нека той да не бъде използван като ПР за генномодифицираните технологии, защото става въпрос  за решаване на социално-икономически проблеми.

По-вероятно е да решим проблема с глада, като насърчим хората да отглеждат различни култури, с които да се изхранват, вместо да засяват определен сорт, като напр. "Златен ориз", патентован от една или друга компания.

Генното редактиране не е лошо per sе, просто въздействието му и върху организмите, и върху околната среда, не е проучено и затова регулациите трябва да останат.

Можете да се включите с подписа си в петицията на сдружение "За Земята" за регулиране и етикетиране на новите ГМО.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как мутациите оформят не само биологичните видове, но и хода на живота?

От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..

обновено на 04.02.25 в 13:35

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

обновено на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15
Пенчо Маркишки

Две лунни и две слънчеви затъмнения ще се наблюдават тази година

През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН.  Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..

публикувано на 02.02.25 в 10:35

Чудомир и "барабанистите"

Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..

публикувано на 30.01.25 в 08:48