Тридневният международен форум "Градски неравенства", организиран от Колектив за обществени интервенции, цели да обогати разбирането за градските проблеми на София. Участват международни и местни градски активисти, политици, архитекти, урбанисти, историци. Те ще обсъждат социалните неравенства в града, неравномерния достъп до общински услуги и жилища, етническата сегрегация и много други.
На фона на обедняваща и обезлюдяваща се България столицата ни расте, тя е най-големият, най-бързо разрастващият се и най-богатият град в страната.
"София не е България“, но София поглъща не само хора – близо 30% от населението на страната, София поглъща и пари. Чуждестранните инвестиции и парите по европейските програми се харчат главно в София, в столицата се стича и така да се каже мозъкът на България или поне онази негова част, която остава в пределите й.
Същевременно тези 30% българи, които живеем тук, виждаме какво се случва: мръсен въздух, задръствания, последен модел лъскави коли, карат по разбитите улици, гигантските строежи доразбиват тротоарите, по които се кипрят луксозни ресторанти и бутици, има болезнено презастрояване, а нови детски градини няма и пр. и пр.
Много европейски градове след пандемията засилиха политиките си в посока споделен град, град за хората, 15-минутен град – достъп до работа, здравеопазване, спорт, култура, без да се налага използване на личен автомобил, достъпен обществен транспорт, София инатливо върви в обратна посока и получаваме още от същото, при това сякаш с удвоена скорост?
Чуйте разговора с двама от организаторите на форума: Росица Кратункова, завършила е право в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и магистратура по европейски въпроси в Института по политически науки в Париж; служител по застъпничество и комуникация към Международната организация "Лекари на света“ за здравните права на българите, един от авторите на доклада "Дом за всеки мисия Не/възможна", и Николай Кърков, доктор по философия на щатския колеж на Ню Йорк "Бингамтън”, преподавател по философия и африканистика в Щатския университет в Кортланд.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
