Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спас Иванов: Нашите политици не еволюират качествено

Снимката е илюстративна
Снимка: pixabay.com

Инженерът от "Гугъл" Блейк Лемойн обяви, че компютърният чатбот, върху който работи, е станал разумен, мисли и разсъждава като човек, и дори се страхува от смъртта, защото мисли, че ако хората разберат колко е "напреднал", ще го изключат.

Как "чатботовете“ могат да се превърнат в хора и могат ли хората да се превърнат в чатботове, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Иванов, експерт по киберсигурнсот.

Какво е чатбот

"Чатботовете са създадени да вършат "хамалската" работа, която хората биха могли да правят – да отговарят на въпроси и други подобни неща. В чатбота има редица предефинирани отговори, които да удовлетворяват хората. Чатботът може да ретранслира съобщения, да прави покупки, въобще богат набор от автоматизации могат да бъдат извършени с него. Възможността чатботът да бъде събеседник, ако някой е самотен, все още остава в лабораторни условия, но не е далеч времето, когато и това ще се случи."

Страха на чатбота

"Това е по-скоро имитация на човешки емоции, защото самата дума "страх ме е", означава, че този изкуствен интелект вече изпитва чувства, което на този етап съществуващите невронни мрежи са много далеч от него, защото капацитетът им трябва да бъде умножен милиони пъти, за да се постигне такова усещане. Вероятно информацията, с която е обучаван роботът, е довела до логично правене на тези изводи и отговорът, който е дал, не е учудващ. Всичко зависи с какъв сет от данни ще бъде обучен един изкуствен интелект. Но въпреки изключително напредналите разработки, тези създания са далеч от възможността да изпитват чувства. Това е комбинация от добра тренировка и програмиране. Преди година имаше експеримент как два робота започват да общуват помежду си. На десетата минута те измислиха свой език, с който ускориха комуникацията си 1000 пъти. И учените ги изключиха, защото не можеха да разберат какво се случва с тях. Оказа се, че роботите, стъпвайки на данните, с които са разполагали, търсейки по-ефективно решение да ускорят собствената си производителност, са прибегнали до размяната на начин за ново общуване."

Българските политици като програмирани чатботове

"За разлика от програмираните чатботове, които имат за цел да повишат ефективността и да доведат до по-добри резултати, при българските политици нещата не изглеждат по този начин. Защото политиците трябва да служат на народа си. За съжаление не виждаме такава демонстрация на усилие от всички тях. Много от тях са заседнали в една мантра, която повтарят, независимо какви са обстоятелствата и външните фактори. За съжаление нашите политици изостават в намерението си да еволюират бързо и качествено, и спрямо новите реалности. Нещо, което чатботовете правят изключително бързо.“

Политическата агресия като изкуствен интелект

"Отдавна е ясно в човешката история какво поведение дава най-добър резултат и най-добро въздействие върху таргет групите. Пропагандата, независимо в каква посока е, има в крайна сметка една-единствена цел и тя е да отклони вниманието от истинските проблеми на обществото и да го занимава с изкуствени проблеми. Другата цел на пропагандата е да подкрепя безусловно някаква политическа доктрина. Така че нашите политици, които се стремят към някакво политическо статукво, в случая говоря за прокремълската нагласа у нас, наистина говорят като един. Имитират се, повтарят еднакви опорки, но това е електоратът им, той това иска да вземе. Така тези електорати се капсулират само в собствената си гледна точка и отказват да приемат другата. Това е целта на тези политици – един хардлайнерски електорат, който непрекъснато да бъде втвърдяван, за да може, когато неизбежните избори дойдат, те да имат гарантирано място в парламента."

Как хората да различат кога някой е машина и кога преживява истинска емоция

"Преди време за тази цел беше измислен тестът на Тюринг, в който се различава дали срещу теб има машина или жив човек. Но много технологии вече преминаха теста на Тюринг и е много трудно да се различи, особено при по-сложни платформи, дали говорите с човек или с машина. Факт е, че 35% от постовете в туитър и 95 милиона акаунта в инстаграм са направени от ботове, а хората продължават да си пишат с тях и да се радват на техните постове и да си мислят, че общуват с реална личност. В България тези технологии не са толкова навлезли, защото българският език не е толкова популярен, за сметка на това си имаме политици, които не се различават по начина си на говорене с чатботове."

Как да затворим политиците в лаборатория, докато разберем с кого говорим

"Единственият начин да ги затворим е, ако младите хора, които не живеят заключени в миналото и въобще всички ние излезем и гласуваме така, че да се отърсим за винаги от този многогодишен гнет на прехода, в който едни и същи хора, периодично сменяйки опаковката си, ни продават една и съща стока. Тази стока винаги е вмирисана."


По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15