Инженерът от "Гугъл" Блейк Лемойн обяви, че компютърният чатбот, върху който работи, е станал разумен, мисли и разсъждава като човек, и дори се страхува от смъртта, защото мисли, че ако хората разберат колко е "напреднал", ще го изключат.
Как "чатботовете“ могат да се превърнат в хора и могат ли хората да се превърнат в чатботове, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Иванов, експерт по киберсигурнсот.
Какво е чатбот
"Чатботовете са създадени да вършат "хамалската" работа, която хората биха могли да правят – да отговарят на въпроси и други подобни неща. В чатбота има редица предефинирани отговори, които да удовлетворяват хората. Чатботът може да ретранслира съобщения, да прави покупки, въобще богат набор от автоматизации могат да бъдат извършени с него. Възможността чатботът да бъде събеседник, ако някой е самотен, все още остава в лабораторни условия, но не е далеч времето, когато и това ще се случи."
Страха на чатбота
"Това е по-скоро имитация на човешки емоции, защото самата дума "страх ме е", означава, че този изкуствен интелект вече изпитва чувства, което на този етап съществуващите невронни мрежи са много далеч от него, защото капацитетът им трябва да бъде умножен милиони пъти, за да се постигне такова усещане. Вероятно информацията, с която е обучаван роботът, е довела до логично правене на тези изводи и отговорът, който е дал, не е учудващ. Всичко зависи с какъв сет от данни ще бъде обучен един изкуствен интелект. Но въпреки изключително напредналите разработки, тези създания са далеч от възможността да изпитват чувства. Това е комбинация от добра тренировка и програмиране. Преди година имаше експеримент как два робота започват да общуват помежду си. На десетата минута те измислиха свой език, с който ускориха комуникацията си 1000 пъти. И учените ги изключиха, защото не можеха да разберат какво се случва с тях. Оказа се, че роботите, стъпвайки на данните, с които са разполагали, търсейки по-ефективно решение да ускорят собствената си производителност, са прибегнали до размяната на начин за ново общуване."
Българските политици като програмирани чатботове
"За разлика от програмираните чатботове, които имат за цел да повишат ефективността и да доведат до по-добри резултати, при българските политици нещата не изглеждат по този начин. Защото политиците трябва да служат на народа си. За съжаление не виждаме такава демонстрация на усилие от всички тях. Много от тях са заседнали в една мантра, която повтарят, независимо какви са обстоятелствата и външните фактори. За съжаление нашите политици изостават в намерението си да еволюират бързо и качествено, и спрямо новите реалности. Нещо, което чатботовете правят изключително бързо.“
Политическата агресия като изкуствен интелект
"Отдавна е ясно в човешката история какво поведение дава най-добър резултат и най-добро въздействие върху таргет групите. Пропагандата, независимо в каква посока е, има в крайна сметка една-единствена цел и тя е да отклони вниманието от истинските проблеми на обществото и да го занимава с изкуствени проблеми. Другата цел на пропагандата е да подкрепя безусловно някаква политическа доктрина. Така че нашите политици, които се стремят към някакво политическо статукво, в случая говоря за прокремълската нагласа у нас, наистина говорят като един. Имитират се, повтарят еднакви опорки, но това е електоратът им, той това иска да вземе. Така тези електорати се капсулират само в собствената си гледна точка и отказват да приемат другата. Това е целта на тези политици – един хардлайнерски електорат, който непрекъснато да бъде втвърдяван, за да може, когато неизбежните избори дойдат, те да имат гарантирано място в парламента."
Как хората да различат кога някой е машина и кога преживява истинска емоция
"Преди време за тази цел беше измислен тестът на Тюринг, в който се различава дали срещу теб има машина или жив човек. Но много технологии вече преминаха теста на Тюринг и е много трудно да се различи, особено при по-сложни платформи, дали говорите с човек или с машина. Факт е, че 35% от постовете в туитър и 95 милиона акаунта в инстаграм са направени от ботове, а хората продължават да си пишат с тях и да се радват на техните постове и да си мислят, че общуват с реална личност. В България тези технологии не са толкова навлезли, защото българският език не е толкова популярен, за сметка на това си имаме политици, които не се различават по начина си на говорене с чатботове."
Как да затворим политиците в лаборатория, докато разберем с кого говорим
"Единственият начин да ги затворим е, ако младите хора, които не живеят заключени в миналото и въобще всички ние излезем и гласуваме така, че да се отърсим за винаги от този многогодишен гнет на прехода, в който едни и същи хора, периодично сменяйки опаковката си, ни продават една и съща стока. Тази стока винаги е вмирисана."
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg