Какви качества трябва да притежава стойностното кино? Да носи финеса на европейското такова, екзотиката на азиатското или да е гръмко като холивудското? А може би просто трябва да представя стегнат и ясен разказ, живи образи, в които зрителят да може да се припознае, но и от които да успее да се дистанцира, и да има финал, който всеки сам да може да развие и довърши?
Ако приемем второто за вярно, киното на прехода вписва ли се в това определение? Какво можем да кажем за годините малко преди и доста след 1989-а, през които уж имаше промяна, а май нищо не се промени? Какви парадигми на развитие наблюдаваме в родното ни кино от прехода насам?
"Кино с думи" зададе тези въпроси към д-р Красимир Кастелов, преподавател по "История на българското кино“ и "Увод в историята на киното“ в НАТФИЗ.
Той от своя страна отбеляза, че универсалното условие за доброто кино е в него да живее времето, за което то разказва. Българското кино според Кастелов има доста недъзи в това отношение в годините до 1989 година. По това време то е било здраво приковано в догмите на социалистическия реализъм. Основното, към което е трябвало да се придържат творците тогава, е било изискването за партийност. Каквато и да е била историята във филмите им, тя е трябвало да представя гледната точка на работническата класа и авангарда на комунистическата партия. Филмите на тези, които са си позволили да пробият догмите, са били или забранени, или с ограничен достъп.
В тези години сме правили кино, което бяга от реалността, смята Красимир Кастелов, но въпреки това не бива да го генерализираме като кино, което не струва. Преподавателят е на мнение, че то би могло дори да има по-добра съдба, макар от целия социалистически лагер да е най-неуспешното.
По време на социализма са властвали митологемите за режима и национал-революционното движение, в които някои са вярвали повече, други – по-малко. И въпреки това е имало зрители, които са търсели киното, отразяващо съвремието.
След 2000 година започват да се появяват филми, които да се вглеждат в съдбата на обикновения човек, на младото поколение и в социално значимите теми, които през 90-те дори не са били разкрити в нашето кино.
За добрите примери през годините, но и за подражателството, което наблюдаваме, за пътя на киното, което се придържа към реалиите на живота и за режисьорите, които оформят стойностното кино у нас, Красимир Кастелов разказва в звуковия файл.
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със студенти от Нов български университет. Темата на творческата среща е "Европа в хватката на смъртните грехове – война, негодувание, безразличие". Световноизвестният италиански художник ще..
В центъра на София могат да бъдат открити две все още нови артистични пространства. Освен че се намират в непосредствена близост едно до друго, те имат и други общи характерни черти. Те са независими от фондове и фондации, с млади галеристи, които същевременно са и автори на художествени произведения. Дали и доколко това е белег за промяна в..
В епизод 589 "Трамвай по желание" среща своята публика с мултифункционалния театрал и популяризатор на науката Димитър Узунов. Може да се каже, че Митко е една ренесансова личност насред XXI век. Притежава бакалавърски и магистърски степени по приложни театрални науки от Университета Париж и по геология от Софийския университет. Учил е също..
В редакция "Хумор и сатира" държим под око какво става не само у нас, но и по света. Тази седмица окото ни хвана истинска новина от Япония, която насочи вниманието ни към България. Освен нея в неделя веднага след новините в 18 часа можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", по стихотворения на..
Ново културно пространство отвори врати в Пловдив преди дни. Мястото се казва "Ателие 47" и програмата включва курсове по импровизационен театър, театрална школа, събития с лектори от различни сфери на изкуството, науката и духовното развитие, както и вдъхновяващи събития за себеразвитие. Чуйте интервюто на Юлия Владимирова със създателите на..
В Деня на Европа посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" бъдещето на Украйна в Европа,..
Българският културен институт във Варшава, съвместно с посолството на България, Археологическия музей в Познан и Историческия музей град Свищов..
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg