Какви качества трябва да притежава стойностното кино? Да носи финеса на европейското такова, екзотиката на азиатското или да е гръмко като холивудското? А може би просто трябва да представя стегнат и ясен разказ, живи образи, в които зрителят да може да се припознае, но и от които да успее да се дистанцира, и да има финал, който всеки сам да може да развие и довърши?
Ако приемем второто за вярно, киното на прехода вписва ли се в това определение? Какво можем да кажем за годините малко преди и доста след 1989-а, през които уж имаше промяна, а май нищо не се промени? Какви парадигми на развитие наблюдаваме в родното ни кино от прехода насам?
"Кино с думи" зададе тези въпроси към д-р Красимир Кастелов, преподавател по "История на българското кино“ и "Увод в историята на киното“ в НАТФИЗ.
Той от своя страна отбеляза, че универсалното условие за доброто кино е в него да живее времето, за което то разказва. Българското кино според Кастелов има доста недъзи в това отношение в годините до 1989 година. По това време то е било здраво приковано в догмите на социалистическия реализъм. Основното, към което е трябвало да се придържат творците тогава, е било изискването за партийност. Каквато и да е била историята във филмите им, тя е трябвало да представя гледната точка на работническата класа и авангарда на комунистическата партия. Филмите на тези, които са си позволили да пробият догмите, са били или забранени, или с ограничен достъп.
В тези години сме правили кино, което бяга от реалността, смята Красимир Кастелов, но въпреки това не бива да го генерализираме като кино, което не струва. Преподавателят е на мнение, че то би могло дори да има по-добра съдба, макар от целия социалистически лагер да е най-неуспешното.
По време на социализма са властвали митологемите за режима и национал-революционното движение, в които някои са вярвали повече, други – по-малко. И въпреки това е имало зрители, които са търсели киното, отразяващо съвремието.
След 2000 година започват да се появяват филми, които да се вглеждат в съдбата на обикновения човек, на младото поколение и в социално значимите теми, които през 90-те дори не са били разкрити в нашето кино.
За добрите примери през годините, но и за подражателството, което наблюдаваме, за пътя на киното, което се придържа към реалиите на живота и за режисьорите, които оформят стойностното кино у нас, Красимир Кастелов разказва в звуковия файл.
На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни посреща домът, който съхранява спомени, озарен от очакването за музика. Това всъщност е Българският културен институт – наследството на световноизвестния ни оперен певец Борис Христов, което все още..
В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..
На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
От 15 август до 15 ноември в сградата на Кръстник Колчовия хан в Регионалният етнографски музей "Етър" е експонирана изложбата "Новото ценно: Съвременно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg