Какви качества трябва да притежава стойностното кино? Да носи финеса на европейското такова, екзотиката на азиатското или да е гръмко като холивудското? А може би просто трябва да представя стегнат и ясен разказ, живи образи, в които зрителят да може да се припознае, но и от които да успее да се дистанцира, и да има финал, който всеки сам да може да развие и довърши?
Ако приемем второто за вярно, киното на прехода вписва ли се в това определение? Какво можем да кажем за годините малко преди и доста след 1989-а, през които уж имаше промяна, а май нищо не се промени? Какви парадигми на развитие наблюдаваме в родното ни кино от прехода насам?
"Кино с думи" зададе тези въпроси към д-р Красимир Кастелов, преподавател по "История на българското кино“ и "Увод в историята на киното“ в НАТФИЗ.
Той от своя страна отбеляза, че универсалното условие за доброто кино е в него да живее времето, за което то разказва. Българското кино според Кастелов има доста недъзи в това отношение в годините до 1989 година. По това време то е било здраво приковано в догмите на социалистическия реализъм. Основното, към което е трябвало да се придържат творците тогава, е било изискването за партийност. Каквато и да е била историята във филмите им, тя е трябвало да представя гледната точка на работническата класа и авангарда на комунистическата партия. Филмите на тези, които са си позволили да пробият догмите, са били или забранени, или с ограничен достъп.
В тези години сме правили кино, което бяга от реалността, смята Красимир Кастелов, но въпреки това не бива да го генерализираме като кино, което не струва. Преподавателят е на мнение, че то би могло дори да има по-добра съдба, макар от целия социалистически лагер да е най-неуспешното.
По време на социализма са властвали митологемите за режима и национал-революционното движение, в които някои са вярвали повече, други – по-малко. И въпреки това е имало зрители, които са търсели киното, отразяващо съвремието.
След 2000 година започват да се появяват филми, които да се вглеждат в съдбата на обикновения човек, на младото поколение и в социално значимите теми, които през 90-те дори не са били разкрити в нашето кино.
За добрите примери през годините, но и за подражателството, което наблюдаваме, за пътя на киното, което се придържа към реалиите на живота и за режисьорите, които оформят стойностното кино у нас, Красимир Кастелов разказва в звуковия файл.
Духовен концерт, юбилейна изложба на студенти по дизайн и постановки по Стефан Цанев са част от програмата на XVIII международен фестивал на младите в изкуството "Виа Понтика", който ще се проведе от 7 до 14 септември в Балчик. "Виа Понтика" значи древен римски път, който преминава покрай Черно море. Фестивалът се реализира с подкрепата на..
До 30 септември 2025 година Градската художествена галерия в Пловдив ще бъде домакин на 31-вото издание на "Седмица на съвременното изкуство", организирана от сдружение "Изкуство днес". Темата на тазгодишното 31-о издание е "Светлина, повече светлина", думите се приписват на германския философ и писател Волфганг Гьоте и ако не е сигурно, че..
Това са едни от най-често използваните думи от днешните тийнейджъри. "Няма какво да се обърка" се превръща и в девиз на TRAP Fest – фестивалът за култура, музика и младежка енергия. Това лято той отново събра млади хора от цялата страна с концерти, сцени и незабравими емоции. Създателят на едно от най-новите читалища у нас и организатор на..
Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..
Това, което открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва Яна Титова за пиесата на Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България..
Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на..
Днес отбелязваме 140 години от Съединението на България. Как политическите и международни измерения на този политически акт са вплетени в глобалния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg