Какви качества трябва да притежава стойностното кино? Да носи финеса на европейското такова, екзотиката на азиатското или да е гръмко като холивудското? А може би просто трябва да представя стегнат и ясен разказ, живи образи, в които зрителят да може да се припознае, но и от които да успее да се дистанцира, и да има финал, който всеки сам да може да развие и довърши?
Ако приемем второто за вярно, киното на прехода вписва ли се в това определение? Какво можем да кажем за годините малко преди и доста след 1989-а, през които уж имаше промяна, а май нищо не се промени? Какви парадигми на развитие наблюдаваме в родното ни кино от прехода насам?
"Кино с думи" зададе тези въпроси към д-р Красимир Кастелов, преподавател по "История на българското кино“ и "Увод в историята на киното“ в НАТФИЗ.
Той от своя страна отбеляза, че универсалното условие за доброто кино е в него да живее времето, за което то разказва. Българското кино според Кастелов има доста недъзи в това отношение в годините до 1989 година. По това време то е било здраво приковано в догмите на социалистическия реализъм. Основното, към което е трябвало да се придържат творците тогава, е било изискването за партийност. Каквато и да е била историята във филмите им, тя е трябвало да представя гледната точка на работническата класа и авангарда на комунистическата партия. Филмите на тези, които са си позволили да пробият догмите, са били или забранени, или с ограничен достъп.
В тези години сме правили кино, което бяга от реалността, смята Красимир Кастелов, но въпреки това не бива да го генерализираме като кино, което не струва. Преподавателят е на мнение, че то би могло дори да има по-добра съдба, макар от целия социалистически лагер да е най-неуспешното.
По време на социализма са властвали митологемите за режима и национал-революционното движение, в които някои са вярвали повече, други – по-малко. И въпреки това е имало зрители, които са търсели киното, отразяващо съвремието.
След 2000 година започват да се появяват филми, които да се вглеждат в съдбата на обикновения човек, на младото поколение и в социално значимите теми, които през 90-те дори не са били разкрити в нашето кино.
За добрите примери през годините, но и за подражателството, което наблюдаваме, за пътя на киното, което се придържа към реалиите на живота и за режисьорите, които оформят стойностното кино у нас, Красимир Кастелов разказва в звуковия файл.
За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е дар от Бога да бъде посредник между три култури. Българската, китайската и френската култура са дълбоко вкоренени в същността на този артист – с родители прочутия Марин Върбанов и майка Сун Хуай Куей...
За първата си книга "Поводи за връщане" Або беше написал: "Имал съм късмета да живея на четири континента и да обиколя над 40 държави, преди да стана на 27 години. Живял съм в Пекин, Арекипа, Финикс, Манчестър, Лондон, Самоков, София – в разбъркан ред. Обичам да се запознавам с нови култури, да научавам езиците им и да чета литературата им в оригинал...
На 19 април в 17.00 часа в зала "Тициан" (Sala Tiziano) е официалното откриване на Българския павилион на 60-то юбилейно издание на Венецианското биенале. Най-важният форум за съвременно изкуство в света ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 г. и ще представи националните проекти на 331 артисти от различни държави. "Чужденци навсякъде" е..
Нов пътеводител ни разхожда из "Кварталът на писателите", за да опознаем някои от най-забележителните ни творци, но и една по-лична София. Той включва подробна информация за 50 обекта, свързани с литературното минало на столицата от периода между Освобождението и края на Втората световна война. Сред тях са десетки домове и временни квартири на известни..
За границите на грамотността, на превода, на културните търсения през езика – разговор в "Нашият ден" с доц. д-р Ани Бурова , литературен историк, критик, теоретик и специалист по превода, и доц. д-р Дария Карапеткова , преводач, преподавател и теоретик на превода. За доц. Бурова, която преподава чешки език и бохемистика в рамките на..
Дългоочаквана и вълнуваща приятелска среща в една морска лятна вечер събира вечните архетипни герои, за да разкажат чрез музика, танц и много игра за..
Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 55 а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която ограничава..
"Notbad" ("Не е лошо", "Не е зле") е новият албум на изгряващата финландска фюжън група "Peela" , издаден на 8 март 2024 година. Това е техният..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg