Книга и изложба ни връщат към бохемските места на соца

публикувано на 20.06.22 в 08:41

Фотоизложба на любимите заведения и бохемски свърталища в Бургас от средата на миналия век ще бъде експонирана в Културния център "Морско казино" в града. Това ще се случи от 18:00 часа на 20 юни. На откриването на изложбата ще бъде представена и книгата "Бохемските места на соца", чийто автор е Мариана Първанова.

„Бохемските места на соца. Бургас” е своеобразно продължение на „Бохемските кафенета на соца”, предишната книга на Мариана Първанова, която бе посветена на София. Новото издание прави преглед на артистичните средища в Бургас през 50-80-те години на ХХ век. Журналистката съставя своеобразен „пътеводител” на любимите места за събиране на интелектуалците и разказва кои са били те – онези личности, които раждат „бургаското чудо”, откроило града като една от културните столици в страната.

Авторката търси отговор на въпроса на какво се дължи онзи творчески подем, заради който започват да наричат Бургас "Град на поетите, художниците, актьорите и музикантите".

Ценното в тази книга е, че се дава думата на самите участници и свидетели на събитията. Също като своите събратя в Европа, и те са се събирали по едно и също време на деня, почти в постоянни компании, в определени заведения, които за тях са били един вид "фабрики" за нови идеи и творчески търсения. От там идва понятието "литературни" или "бохемски кафенета", а по-общо – "бохемски места".

“Бургас се прочува в края на 50-те и началото на 60-те години със своя театър. Не случайно един такъв морски, пристанищен град, става една от културните столици на България. “, казва в “Нашият ден“ авторката Мариана Първанова.

Настоящето

“Градът е и запазен, и много променен. Върху него са сложили отпечатъци многото градоустройствени промени. В града идват хора, които са от далечни места“, посочва още тя.

За ресторант „Варшава”, клуб „Интера”, Казиното, ресторант „Морски вълни”, сладкарница „Малина" и кафене „Куба”, свързвани неизменно с присъствието на поета Христо Фотев и „бургаското поетическо общество”, припомня в книгата си Първанова.