Неотдавна евродепутатите отхвърлиха законопроект за търговията с емисии, който е толкова важен за “Зелената сделка“, на която ЕС възлага толкова много. В утрешния 22 юни в Европейския парламент в Брюксел се очаква да бъде гласуван отново пакет от законопроекти.
“Очакванията ми към утрешното гласуване са по-скоро да има някакво разбирателство, което обаче не ме прави оптимист. Искам да видя текстовете, около които ще се обединят“, казва в “Нашият ден“ евродепутатът Петър Витанов, ръководител на делегацията на българските социалисти в ЕП, и допълва:
“Търговията с емисии е съществена част от зелената трансформация, наред с нея върви социално-климатичният фонд, който е социалният буфер, който дава някакъв социален отговор, на най-засегнатите от зелената трансформация. За мен той е изключително важен закон“, посочва още той.
“Макар че нямаме точна дефиниция за енергийна бедност, в тази категория могат да влязат близо 50% от българите. Социалната компенсации за онези, които ще бъдат допълнително ощетени от зелената трансформация е изключително важна. За мен е от огромна важност приемането на социално-климатичния фонд, който единственият такъв по рода си, който би трябвало да компенсира ощетените от зеления преход“, казва Витанов.
Енергийна независимост
“Сегашната кризисна ситуация, породена от войната в Украйна, последвалата ситуация, катализира разбирането, че е необходимо Европа да стане енергийно независима. Тук по-скоро бяха допълнително подкрепени гласовете за постигане на тази енергийна независимост, а начинът, по който това нещо ще се случи, на практика е “Зелената сделка“ и тя има все повече поддръжници сред моите колеги. Нямам съмнения в необходимостта ѝ, само че считам, че трябва да бъде направено по начин, по който вметката да не бъде на гърба на тези, които са най-уязвими и на тези, които са най-бедните, те всъщност цапат най-малко. Моето разбиране е, че онзи, който цапа, трябва да плаща“, заяви Витанов.
Зелени, но бедни – има ли такава възможност?
“В по-бедните страни от ЕС “Зелената сделка“ предизвиква по-скоро недоверие, защото, когато си беден, когато буквално се бориш за съществуването си и достойния си живот, всяка рязка промяна предизвиква у теб страх, че положението ти допълнително може да се влоши. Смятам, че част от тези страхове са основателни, защото за мнозина българи “Зелената сделка“ е нещо непонятно, неясно, нещо, което си мислят, че ще им бръкне допълнително в джоба.
Основната цел на “Зелената сделка“ е една – постигането на въглеродно неутрален континент. Постигане на такъв природен баланс, че децата ни да имат възможност да се ползват от ресурсите, които тази планета има. Да променим начина си на производство и потребление, така че да живеем на чисто място“, посочва той.
Готова ли е България?
Според Витанов “ние не сме готови за “Зелената сделка“:
“За съжаление е изпуснато много време. Въпросът не е дали “Зелена сделка“ ще се случи, въпросът е – кога и по какъв начин? Има достатъчно широк консенсус, така че ние и да казваме, че не ни харесва, по никакъв начин няма да подобрим положението си.
По-добре да се опитваме да променяме самите параметри на тази сделка, така че да са приемливи за България. Не сме направили нищо за нашата енергийна диверсификация толкова много години наред. Дванадесет-тринадесет години има само един газов доставчик. Сега, след тази кризисна ситуация, търпим негативите от това. България е най-енергоемката икономика.“
Решенията са комплексни
“Енергийна ефективност, изграждане на прилежаща инфраструктура, възобновяеми енергийни източници, атомната енергия и всичко това комплексно ще даде енергийният преход“, посочва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Центърът за книгата и департамент "Медии и комуникация" представят днес монографията -"ПР и изкуствен интелект"- автори Десислава Бошнакова и Евелина Христова. Събитието ще се проведе от 18:00 ч. в книжарницата на корпус I на Нов български университет. Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения Водещ ще..
Започна записването за конкурса "Сайт на годината" , който се провежда за осми път. За фокуса на конкурса тази година, категориите и наградите, и тенденциите в развитието на българската уебсреда в "Нашият ден" говори Жюстин Томс от "Фондация за активно развитие на уеб". Конкурсът е насочен към собствениците и създателите на сайтове и..
Как институците, неправителствените организации и бизнесът могат да работят заедно за съхраняването на културното наследство в България? Каква е ролята на гражданите и как можем да изградим устойчив интерес към темата "наследство"? Отговори на тези въпроси търсим в разговора с арх. Дора Иванова – основател и управител на фондация "Проект..
Тържественото откриване на Седмицата на гората ще се състои на 7 април от 11 ч. пред храм-паметника "Свети Александър Невски" в София. Мотото тази година е: "Век от вечността в опазване и грижа". Седмица на гората се отбелязва традиционно от 1925 година в началото на април. Инициативата е свързана с празника на залесяването, въведен покрай..
Днес много са лекарите, които са религиозни хора и намират сили и смисъл във вярата си. Тя – вярата им помага да се справят със стреса и предизвикателствата на медицинската професия, както и ги мотивира в работата им с пациенти. От друга страна лекарите следва да уважават религиозните убеждения на своите пациенти, които може да са различни...
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Когато бях малка, в научнопопулярно списание (може би "Космос"), прочетох за антигравитационния хълм в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg