Милена Макариус пише първата си книга "Досието Жана" след неочаквано и разтърсващо откритие от своето минало – едно картонче на сътрудник на Държавна сигурност, което излиза на бял свят заради филма на дъщеря ѝ Божина Панайотова за близкото комунистическо минало "Червено, твърде червено". Книгата излиза първо във Франция през 2020 година, където Милена Макариус живее и работи от години. Призраците на комунизма оживяват в търсенето на истината за миналото от майката и дъщерята, снимаща филма за своите български корени.
"Досието Жана" е роман, провокиран от филма "Червено, твърде червено", но желанието на авторката е книгата да има универсално звучене, което се получава. Поколението на 60-те години на миналия век вероятно би открило много допирни точки с него.
Писането за Милена Макариус е с цел да стигне до отговори на въпросите, които я тревожат, а не всичко да се замете под килима. Историята с досието е само начален тласък за романа, а въпросите в него всъщност са много, като например, защо авторката не познава жертви на комунизма. Но се оказва, че не е така и всеки от познатите ѝ има пострадали от властта близки. Новото в книгата всъщност е пресичането на публичното и личното.
Как голямата история рефлектира – било чрез досието или разказите, които открива Милена, върху едно семейство, върху съзнанието на един човек. Накрая всеки остава сам срещу собственото си минало, казва авторката и това поражда желанието да се преподреди това минало и човек да погледне на личната си история, като част от голямата история. Всеки си създава фикция за голямата история, според нея – и за личната, и за тяхното смесване.
"Ние имаме нужда от такава фикция, за да живеем. От една страна, да погледнеш миналото винаги е полезно, а от друга – дори в настоящето днес, извън досиетата, с нещата, които стават в Украйна – целият въпрос с голямата история и необходимостта да няма в нея лъжи и митологоия, казва Милена Макариус.
Чуйте повече от звуковия файл.Създадени през последната година, картините на Веселин Начев припомнят важни филми на световноизвестни режисьори като Микеланджело Антониони, Виторио и Паоло Тавиани, Лукино Висконти, Нагиса Ошима, Ален Рене, Мартин Скорсезе, Клод Соте, Гаспар Ное, Бернардо Бертолучи и Алфред Хичкок. Целта обаче е отвъд просто напомнянето за филмите, а..
Този въпрос и отговорът му са в основата на експеримента на режисьора Марий Росен и формата "Текстът говори на Автора". Вече трета година и авторът, и екипът на представленията, и публиката участват в него с интерес. Тази вечер (22 май) от 19 часа в галерия "Прегърни ме" ще се състои срещата на писателката Яна Борисова с един от разказите в..
Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий се отправяме към храма на книгата и словото. Програма "Христо Ботев" излъчи извънредно студио от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" . В 11:00 ч. читалните на НИБКМ се изпълниха с участници във второто издание на инициативата Голямата диктовка II – "Пазител на българския..
На 22 май 2025 г. (четвъртък), от 17:00 ч., Регионалният исторически музей – Враца ще представи първия том на сборника "Известия на Регионалния исторически музей – Враца". Събитието ще отбележи едно ново начало в дългогодишната традиция на научни публикации, свързани с културно-историческото наследство на Северозападна България. Сборникът е..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе – митология и наука ". Изложбата представлява вълнуващо пътуване в света на звездите – от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта. Събитието събира под един покрив културно и научно..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Антология билингва на съвременната българска поезия (на сръбски език) и на съвременната сръбска поезия (на български език) представиха в "Артефир" Боян..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg