Юридическите последици след вота на недоверие – какво казва Конституцията?

Правителство, парламент и президент – възможната работеща конфигурация. 99-ият кабинет падна с вот на недоверие. Това хвърля страната в политически хаос на фона на войната в Украйна и повишаващата се инфлация. Какво се случи през седмицата и какво казва Конституцията на България – от тук нататък накъде? 

Последните събития коментира в "Законът и Темида" д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в ЮФ на СУ "Свети Климент Охридски“, консултант на предаването.

Юридическите последици – какво предвижда Конституцията

"След вота на недоверие – първи успешен в най-новата ни история – се открива възможността да се приложи чл. 99 от Конституцията. Т.е. президентът за започне т.нар. "конституционна рулетка". Тя се изразява в даване на началото на мандата за образуване на правителство. Технологията преминава, първо, през консултации с парламентарно представените групи, проведени в присъствието на президента. Президентът е водещата фигура в този процес." 

Има ли срокове за провеждане на консултациите измежду парламентарните групи преди връчването на проучвателните мандати?

"Такива срокове Конституцията не предвижда и това не следва да се приема като пропуск. Бих го отдал по-скоро на мъдростта на конституционния законодател, тъй като следва президентът да бъде свободен да може чрез консултациите да набере това необходимо бъдещо доверие, което да бъде инвестирано в правителството, че да гарантира на негова устойчивост."

В какви срокове можем да очакваме провеждането на евентуални парламентарни избори?

"За да се стигне до парламентарни избори, освен провеждането на консултации, за които няма срок за продължителност и формат, след това получилият отново за втори път кандидат за министър-председател от втората по големина парламентарна група разполага с едноседмичен срок да предложи проект на правителство. И за трети път без уреден от Конституцията срок президентът трябва да връчи на произволно избрана парламентарно представена група."

Д-р Колев подчерта, че е важна волята на Народното събрание да избере новото правителство. Конституцията дава възможност за още три пъти да се опитат една по една три парламентарни групи в рамките на този парламент да съставят правителство.

Ще има ли все пак правителство, докато е налице сегашната политическа криза? Кога и как ще се прекратят правомощията на сегашното правителство? Формален акт ли е подаването на оставка и какви са очакваните правни последици? Каква е ролята на президента при формирането на правителство и възможно ли е съставяне на правителство в рамките на сегашния парламент. Възможно ли е президентът да забави както опитите за формиране на редовно правителство, така и назначаването на служебно?

По тези и други въпроси – чуйте д-р Орлин Колев от звуковия файл.

Снимки – БГНЕС и БНР