Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кои са работещите политики за стимулиране на иновациите

В период на политически турболенции, растяща инфлация и кризи – кои са работещите политики за стимулиране на иновациите и по какъв начин може да бъде създадена среда, която подкрепя развитието на икономиката чрез прилагането на иновативни методи и нови технологии?

В ЕС изоставаме в иновациите, сравнено със САЩ и някои азиатски страни. Защо иновациите са толкова важни и какви са възможностите на ЕС чрез иновации и нови технологии да увеличи производителността?

Това са някои от въпросите, поставени на конференция, посветена на работещите политики за повече иновации в икономиката, организирана от евродепутата от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова. Тя коментира в "Нашият ден" темата:

Цветелина Пенкова"Кризите, с които ние се сблъскваме – здравна, енергийната, икономическа, екологична, а в момента и политическа – именно в такива моменти трябва да се търсят нестандартни решения. Трябва да инвестираме в иновации, технологии и научен прогрес, защото именно те са ключът към решаването на много от тези проблеми. Смятам, че конференцията е навременна, защото е добре да говорим за това по какъв начин да стимулираме прогрес, нови производства и привлекателни за младите хора индустрии. 

За да се развиват иновациите по-успешно в България, конференцията беше именно в тази посока. Решението и ангажиментът, който аз поех, беше създаването на една общоевропейска рамка за развитие (Общоевропейски регламент) на иновациите и стартъпите. Тя трябва да включва няколко основни акцента: ясна дефиниция и разграничаване какво е стартъп или прохождаща компания и какво са малки и средни предприятия, за да може да се създадат ясни правила. 

Друг ключов момент е начинът на предоставяне на финансиране на тези прохождащи компании. Държавата и ЕС трябва да положат усилия за създаването на условия за достъп на финансов капитал до тези прохождащи компании. Трябва да се създадат условия, за да не се разчита само на европейски средства и на държавен ресурс."

Чуйте повече от звуковия файл.

Как да има повече иновации в нашата икономика и в ЕС, които да създадат повече растеж, оттам – да има повече благосъстояние за гражданите? Според изследване от 2020 г. на глобалния предприемачески мониторинг България е на последно място в ЕС по брой на младете хора, които искат да стартират бизнес. Какво може да се направи, за да се промени средата? В "Нашият ден" темата коментира и Благовест Кирилов, депутат от БСП и преподавател във Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт към Техническия университет София.

Благовест Кирилов"В България не споделяме добрите примери. Има много български компании, които допринасят за иновацията и в световен мащаб. За съжаление тези примери не се споделят и когато те не достигат до младите, е много трудно да им бъдат цел. Необходимо е да се развият към университетите центрове за върхова наука. Ако даваме възможност на студентите да използват техните идеи, те ще имат нужната база, за да изпробват идеята си, да видят доколко може да се реализира и да получат помощ. 

В нашия университет има партньорство от представители на бизнеса, които включват студенти като стажанти, от една страна, и обучителни докторантски програми – от друга. Има развитие, разбира се, може много повече. Смятам, че ако това стане на ниво национална политика, ще има много повече успехи. Трябва да имаме ясен модел, дори ако става дума за спиноф компаниите – как да се случи това. Как можем да стигнем до клиентите, как трябва да опишем базовите нужди за една такава компания и как да можем да помогнем на самите университети, да ги стимулираме, така че да развиват повече подобен вид компании.
Най-важна е комуникацията и ако студентите знаят от първия ден, че имат тази възможност, ако има как да изпробват своята идея и тя да се реализира, е много по-вероятно те да се включат в университета, а не да отидат в някоя компания, в която работят. Спиноф е компания, която трансформира изобретение или иновация от лабораторията в университета към реален продукт, за да не остане само лабораторен експеримент."
Чуйте още от звуковия файл.

Снимки – официален ФБ профил на Цветелина Пенкова, ТУ София, Pixabay

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40

Румен Манов: Дарителството днес изглежда като наивност, но вярвам – идват по-добри времена

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...

обновено на 22.11.24 в 12:22
Мостът на Кольо Фичето в гр. Бяла откъдето стартира двудневния воден маршрут

225 години от рождението на Колю Фичето: Национални чествания в Дряново

През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..

обновено на 22.11.24 в 11:30

Факти и художествената измислица – могат ли да съжителстват в изследователски контекст?

През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев"  в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..

обновено на 22.11.24 в 10:47