Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Смъртта на Ботев – от чужди или от свои?

Снимка: Архив

В българската история има две събития, които продължават да задават въпроси и да нажежават емоциите – предателството на Левски и смъртта на Ботев. Забележително е, прочее, че с личностите на двамата светли българи са свързани и други още две загадки, разбунвали умовете – къде е гробът на Дякона и къде е покосен Ботев. Тоест, за двамата най-иконични образи на българската история ние продължаваме да тънем все едно в мъгла.

Е, вярно е, първият въпрос благодарение на огненото слово на Иван Вазов дълго време като че ли имаше своя отговор, оказа се обаче, че нещата не са чак толкова поетично ясни: появиха се множество публикации, оспорващи твърдението, че поп Кръстю е предателят; самият той с ревностно пристрастие до края на живота си се противопоставя на набеждаването.


Другият парещ въпрос е смъртта на Христо Ботев във Врачанския Балкан – вражески ли е куршумът, който го пронизва, или е наш, български. В своето забележително есе "Втората част на разговора" Цветан Стоянов слага в устата на Поета думите, че нарочно тръгва към своята Голгота, за да се чудят и маят българите до века дали пък не най-близките му хора не са му теглили куршума?

Камъкът на предполагаемото лобното място на Христо Ботев
А че са тъкмо те се опитва да докаже в своята книга режисьорът и писател Искрен Красимиров "Да убиеш Ботев: мистерии, спомени, лъжи". Заедно с него и с Росен Тахов – автор на друга книга за смъртта на Войводата, "Убийството на Ботев. Чужд или свой е застрелял Поета", и с проф. Пламен Митев – признат експерт по щекотливите въпроси на българското Възраждане и на национално-освободителните ни войни, в "Премълчаната история" поставяме въпроса доколко съмненията в братоубийство са основателни и защо ги смятаме за такива.

Снимки: БГНЕС, Wikipedia
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Спомените на един гайджин от Япония

Проф. Сергей Герджиков за нравите и светогледа в Страната на изгряващото слънце. Проф. Сергей Герджиков има близо 150 забележителни трудове по философия, но в "Покана за пътуване" разговаряме с него като автор на две книги за Страната на изгряващото слънце – "Японски дневник" и "Японски загадки", резултат от двете му посещения там. Той..

публикувано на 29.09.23 в 08:10
Родопската теснолинейка

Вдъхновяваща, поетична и достъпна наука в Нощта на учените 2023

"Науката е поезията на реалността", казва Ричард Докинс, един от най-изявените учени на съвремието. В духа на това разбиране за научното познание протича и Европейската Нощ на учените - инициатива, чиято програма се обогатява и развива с всяка изминала година. На 29 септември Нощта настъпва с програма в 30 града - от Асеновград до Белоградчик,..

публикувано на 28.09.23 в 18:35

На лов за сън

Учените, философите и поетите векове наред са се питали за какво служи сънят? Винаги е имало личности, които са гледали на съня како на вид слабост, на изгубено, непродуктивно време. В последните години науката напредна доста и откри, че по време на сън мозъкът ни извършва забележителна по обем и интензивност работа, за да пречисти натрупаната през..

публикувано на 28.09.23 в 12:45
„Разбиване на въстаниците от юнкери и германци“ от Димитър Гюдженов

Бунтът на масите – Войнишкото въстание

105 години от Войнишкото въстание – първото, което поставя рязко изкарва наяве проблема за вътрешното разслоение и слага началото на социалните борби в Царство България. След пробива при Добро поле отчаяните от мизерия, глад, студ и безкрайни сражения български войници тръгват на поход към София, за да попитат управляващите защо за пореден път..

публикувано на 27.09.23 в 17:30

Родният замък на Батенберг – място за поклонение и за сватби

Замъкът Хайлигенберг се намира южно от Франкфурт на Майн и близо до Дармщат.   Но не само природните красоти и архитектурата са интересни за българите, посетили провинция Хесен и отскочили до Хайлигенберг. В имението там е роден първият български владетел след освобождението през 1878 година – княз Александър фон Батенберг. Д-р Зигрун Комати е..

публикувано на 27.09.23 в 08:35