В българската история има две събития, които продължават да задават въпроси и да нажежават емоциите – предателството на Левски и смъртта на Ботев. Забележително е, прочее, че с личностите на двамата светли българи са свързани и други още две загадки, разбунвали умовете – къде е гробът на Дякона и къде е покосен Ботев. Тоест, за двамата най-иконични образи на българската история ние продължаваме да тънем все едно в мъгла.
Е, вярно е, първият въпрос благодарение на огненото слово на Иван Вазов дълго време като че ли имаше своя отговор, оказа се обаче, че нещата не са чак толкова поетично ясни: появиха се множество публикации, оспорващи твърдението, че поп Кръстю е предателят; самият той с ревностно пристрастие до края на живота си се противопоставя на набеждаването.
Другият парещ въпрос е смъртта на Христо Ботев във Врачанския Балкан – вражески ли е куршумът, който го пронизва, или е наш, български. В своето забележително есе "Втората част на разговора" Цветан Стоянов слага в устата на Поета думите, че нарочно тръгва към своята Голгота, за да се чудят и маят българите до века дали пък не най-близките му хора не са му теглили куршума?
А че са тъкмо те се опитва да докаже в своята книга режисьорът и писател Искрен Красимиров "Да убиеш Ботев: мистерии, спомени, лъжи". Заедно с него и с Росен Тахов – автор на друга книга за смъртта на Войводата, "Убийството на Ботев. Чужд или свой е застрелял Поета", и с проф. Пламен Митев – признат експерт по щекотливите въпроси на българското Възраждане и на национално-освободителните ни войни, в "Премълчаната история" поставяме въпроса доколко съмненията в братоубийство са основателни и защо ги смятаме за такива.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
В Деня на Европа посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" бъдещето на Украйна в Европа,..
Българският културен институт във Варшава, съвместно с посолството на България, Археологическия музей в Познан и Историческия музей град Свищов..
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg