"Хугеноти" триумфират в Брюксел

Сезонът на Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел завърши с поредица от спектакли на впечатляващата опера на Джакомо Майербер "Хугеноти". Творбата е сред най-ярките постижения в жанра на "grand opéra" – внушителен, мащабен спектакъл с големи исторически картини, разширени хорови сцени, балет и забележителни вокални партии. Операта описва невъзможната любов между католичката Валентина и протестанта Раул на фона на ожесточените религиозни войни във Франция през XVI век. Кулминацията на тази вражда е Вартоломеевата нощ с масовото избиване на хугеноти в нощта на 24 август 1572 г. Под понятието хугенот се разбира привърженик на калвинисткото протестантство в средновековна Франция.

Постановката в Брюксел е възстановка на изключително успешната режисура на Оливие Пи от 2011 г. В трактовката на френския режисьор историческият контекст на операта и днешният ѝ отзвук се преливат много плавно и хармонично. Оливие Пи изгражда ярки, внушителни живи картини, в които народните маси заемат важно място. Комплексната интрига е разказана ясно и логично. В дадени моменти режисьорът използва деликатен хумор. Еротизмът също присъства в постановката, особено в красивата сцена с къпането на придворните дами. Действието е изключително раздвижено, интересно и като цяло голямата продължителност на операта (четири часа и половина музика) не се усеща. Зрелищният декор на Пиер-Андре Вайц е мащабен и функционален. Смяната на сцените се осъществява много бързо с помощта на най-модерна техника. Костюмите – също създадени от Вайц, са едновременно исторически и модерни. Католиците сякаш изплуват от ренесансова картина, докато хугенотите носят строги черни одежди. Смразяващ ефект има финалната сцена с екзекуцията на протестантите. Постановка, която не е загубила нищо от свежестта си и директното си послание за безсмислието на всеки човешки конфликт.

От музикалните постижения на първо място бих искал да посоча изключителния принос на хора на "Ла Моне" в една много отговорна, богата и важна партия. Подготвени от Еманюел Тренке, хористите бяха ярко и релефно действащо лице в религиозната драма. Внушителни бяха мъжете в католическото тържество от първо действие, както и в известната "Благословия на сабите", даваща начало на касапницата. Изящни бяха дамите в градинската, кралска сцена. Впечатляващ бе и големият хоров финал на трето действие.

За соловите партии са необходими изпълнители от най-високо ниво - не случайно в края на XIX век в Метрополитън опера спектаклите на "Хугеноти" стават известни като "вечерите на седемте звезди". В Брюксел екипът също бе изключителен.

Централната партия на Раул дьо Нанжи е една от многото трудни роли, написани за прочутия Адолф Нури (ще спомена само тези на Арнолдо от "Вилхелм Тел" и Елеазар от "Еврейката"). В Брюксел Енеа Скала бе много пламенен Раул, който показа солидна гласова издръжливост и сигурен висок регистър в тестващата теситура. Италианският тенор изпълни с красива кантилена арията от първо действие в съпровод на виола д'аморе. Запомняща се бе и страстната стрета в края на операта, в която хугенотът призовава братята си на съпротива.

Невероятен Марсел – верният другар на Раул, бе басът Александър Виноградов. При всяка своя поява руснакът доминираше действието и впечатли с много звучен, обемен, топъл и дълбок глас. Страхотно прозвуча ефектната хугенотска, бойна песен "Piff, paff".

Холандското сопрано Ленеке Ройтен бе великолепна кралица Маргьорит дьо Валоа. В голямата ария от второ действие певицата показа както чудесна кантилена, така и бляскави колоратури.

При все, че ролята на Валентина не съдържа особено запомнящ се солов момент, тя е много важна в драматургично отношение. Френското мецосопрано Карин Дее се справи блестящо с трудностите със сигурна техника и качествен, изравнен вокал. Безспорен връх в целия спектакъл бе знаменитият дует на Валентина и Раул – сцена, наситена с голям емоционален заряд: двама млади хора, раздвоени между чувствата си един към друг и факта, че принадлежат към враждуващи религиозни групи. Дее и Скала наситиха тази сцена с голяма страст, а гласовете им се разтвориха в стратосферните ре бемоли.

Ведро настроение внесе участието на пажа на кралицата Урбан с двете си великолепни, виртуозни арии, изпълнени с голяма лекота и свежест от Амброазин Бре. С голям драматизъм бе белязано участието на баритона Никола Кавалие като неумолимия католически фанатик граф дьо Сен-Бри. Солиден бе и другият водещ баритон Виторио Прато в по-човечния образ на граф дьо Невер.

Спектакълът на 18 юни премина при изключителен успех и големият труд, положен от всички участници бе възнаграден от зрителите с дълги аплодисменти и ставане на крака.