Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Раницата на НАСА, епично технологично постижение

Снимка: NASA/Michael Zanetti

Когато мислим за НАСА, едва ли си ги представяме като дизайнери на раници (макар че, ако съдим от модата на тениските и суичърите с тяхното лого, можем да заподозрем, че основно с моден дизайн се занимават). Но живеем във времето на умните вещи – телефоните ни побират хиляди библиотеки, прахосмукачките-роботи имат повече изчислителна мощ от първите уреди на "Аполо", тъй че и раниците не правят изключение.

Раницата на НАСА е проектирана така, че да помага на астронавтите в техните пилотирани мисии до Луната.

Луната не е приятно място да се загубиш и затова раниците от ново поколение ще картират повърхността ѝ, създавайки карти с безпрецедентна разделителна способност с каквито още не разполагаме. Раницата се нарича KNaCK (Kinematic Navigational and Cartography Knapsack) и е снабдена с последната версия на скенера LIDAR, който използва лазерен лъч, за да сканира пространството. Събраните данни ще служат не само за навигация, а и за научни цели, а в бъдеще и за гарантиране на безопасността на хората и роувърите.

На Луната GPS няма, тя е доста враждебна и еднородна среда и е доста важно за човека или апаратът да знае къде се намира, къде е точката, до която трябва да стигне; колко път е изминал и колко остава.

От НАСА вече са тествали технологията във вулканичен кратер в края на 2021 г. И сега две частни компании трябва да довършат прототипа. В момента раницата KNaCK тежи 18 кг., горе-долу колкото тази на третокласник в родната образователна система, но там постоянно се влагат усилия теглото още да намалее.

Чуйте още малко по тази любопитна тема от Никола Кереков.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10