"Душите правят снимки" – много, много красива любовна история

Новата книга на авторката Любляна Славенина – "Душите правят снимки" е история, вдъхновена от едно момче, чиито очи авторката още вижда понякога. И от едно момиче, което е причината да вярва в доброто до лудост! Кой е най-големият грях, който може да си представите? А какво ще се случи, ако душите ви са свързани още преди да се родите? Какво би станало, когато нишките, които преплитат съдбите, са на косъм да се скъсат? А възлите, които са заплетени от предходни животи, са така завързани, че да не можем да ги разплетем? 

Всички тези въпроси са между страниците на книгата "Душите правят снимки" – споделя Любляна Славенина:

"Играта на думи ми е най-любима. Исках да изградя противоположности, силни характери, противоречиви личности, които да задържат вниманието на читателя и да не напуснат съзнанието му пет минути след като е затворил последната страница от романа. Този роман някак натурално следваше собствената си сюжетна линия, за пръв път се доверих изцяло на въображението и слушах подсъзнанието си. При първите ми два романи не беше така, там знаех, още преди да започна да пиша, какво искам да кажа. Може би е малко смело да го твърдя, но дори аз се изненадах какво се получи, когато се оставих само на фантазията си. Колкото до любовта – все още не смея да кажа дали героите ми ще изживеят възможна или невъзможна такава, но със сигурност мога да потвърдя, че ще бъде красива. Много, много красива любовна история. Много пъти съм споделяла това пред приятели, може би нещото, което обичам най-много в България, е езикът ни, чувала съм десетки различни езици и дори съм учила някои от тях, говоря ги, но никой не ме кара да трептя така, докато пиша, както нашият роден език."

Любляна Славенина е живяла на много места извън България, учила е "ПР, Медии и Реклама" като бакалавър в Лондон и "Моден бранд мениджмънт" – като магистратура във Флоренция. Казва, че обича да пътува и да живее на различни места по света, за момента остава в България:

"Обичам да създавам нови неща, много пъти те са вдъхновени от нещо или някого, но конкретно идеята с главите се роди, докато пътувах с колата си, размишлявах какъв подарък да подготвя за предпоръчките на романа, всяка година го правя – нещо като традиция ми е. Миналата година например подарявах карти, с мои собствени сентенции, с които се бях сблъскала през годината, както лични въпроси и отговори, които се надявах да ме сближат с читателите ми. Така и се случи, много често, след като бяха прочели някоя карта с въпрос и отговора ми в италик – ми пишеха, за да споделят нещо лично за себе си. Държа много на комуникацията с хората, които по една или друга причина попадат на творчеството ми. Искам да знам кои са, как ги карам да се чувстват, докато ме четат, да бъдем приятели, макар и онлайн. И те го знаят, всеки който ме следва в Инстаграм, може да го потвърди.

Началото на романа "Душите правят снимки" звучи така: “Израснах с думите, че да си тръгнеш е по-лесно, отколкото да останеш... и въпреки това винаги си тръгвах от себе си". А в него Любляна успява да заплете съдбите на любимите си герои от предишните два романа. В центъра на сюжетната линия е свързаността на душите и възможната или невъзможната любов между тях. Главната героиня Лея казва за Кай – "Той носи огледалото, от което аз цял живот се крия", а той за нея казва "Затварям я в безкрайности, но тя пак намира начин да избяга". Така Любляна емоционално и богато описва героите си и ги поставя в различни ситуации:

"Мисля, че всеки все някога си е тръгвал от себе си по един или друг начин – било то с решение, което е взел в някоя връзка, раздяла, докато е пораствал, дори в някой спор, в който не е успял да защити възприятията си, а ако не искам да го поздравя, защото е голям късметлия. Аз в действителност вярвам, че много неща са ни предопределени, че имаме сродни души, с които се чувстваме сякаш сме си у дома, без значение къде сме, и че не всяка сродна душа извървява пътя ни докрай, понякога срещата със сродна душа не трае дълго, но пък я помним винаги. Но това е толкова дълга тема, а аз все още не чувствам, че имам познанието да потъна в нея, може би никога няма да се чувствам достатъчно знаеща да говоря за неща, които са извън науките. Сигурно за това станах писател, за да пиша за тях."

Първият роман на Любляна Славенина “Нямаше Бог за нея” е книга за любовта, приятелствата и грешно пропилените сълзи. Авторката го описва като личен, защото в него е скрила много от усещанията си, докато се е учела да върви из живота. Започва да го пише, когато е на 17 години. “Вече съм само минало” е продължение на “Нямаше Бог за нея” и се казва така именно защото е пълна противоположност на всичко онова, което героинята преживява, взема като решения, и това, в което вярва в първата книга. Тези две книги са свързани, но Любляна пише романите си така, че да се четат и като отделни истории.