Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Човечеството вчера, човечеството днес

Снимка: Pixabay

Преди 35 години (1987 г.) в чест на раждането на петмилиардния жител на планетата ООН обяви 11 юли за Световен ден на човечеството. От тогава до днес то нарасна с повече от два милиарда. Прогнозите на Организацията са, че през 2050 то ще достигне 9 милиарда. Как демографският растеж влияе на духовното ни израстване; как миграционните процеси през вековете са влияели на духовното развитие и как е в нашето време? За всичко това е разговорът в "Познати и непознати" с доц. Алексей Пампоров, проф. д-р Николай Витанов и писателката Здравка Евтимова. Как и доколко сме пораснали – с това започна разговорът.

Доц. Алексей Пампоров
"Миграцията е естественото състояние на Човечеството. От зараждането на човек насам цялата човешка история може да се нарече история на миграцията, с изключение на петдесетте години на Студената война" – започна доц. Пампоров. "Има един, който е казал, че човечеството расте в геометрична прогресия, а ресурсите за изхранването му – в аритметична. Ако това е вярно, очакват ни проблеми. Един човек можем да си го представим като голяма кутия, в която има малки кутийки, които са му представите и възгледите за света, които малка част е изработил той, а останалите са от родителите, учителите…" – Как продължи разговорът в студиото – чуйте в звуковия файл.

Проф. Николай Витанов
Неизчерпаеми са проблемите на Човечеството, Споменахме един в разговора до тук – изхранването. Войната в Украйна съвсем наскоро показа колко голям може да бъде той. И като се прибави факта, че 8-10 страни в света не са изживели своя първи демографски преход при който първо спада смъртността, а след това постепенно раждаемостта, проблемът с изхранването добива още по-големи размери. Чуйте продължението на разговора с доц. Пампоров и проф. Витанов.

Съвременният живот на по-голямата част от Човечеството днес е пълен с всякакви удобства, създадени от технологичния напредък. Днес човекът е все по-подчинен на новите технологии, все повече и повече на него се гледа като на обект/субект на нови икономически и социални стратегии. Като оставим настрана религиите, единствено изкуството е приело трудната роля да запази Човешкото у човека. Успяваме ли да запазим човешкото си достойнство или ставаме все по-безгръбначни, с все по-малко "стомана в гръбнака" по думите на героинята от разказа "Търговия със саби" на обичаната и уважавана писателка Здравка Евтимова? Живеем ли според думите, "които на всички езици значат едно и също нещо", думите заради които "човечеството е Човечество, а не десет милиарда гниди." ("Да предотвратиш битка")? Отговорите на тези въпроси чуйте разговора ни с писателката.

Здравка Евтимова

За да продължим като личности в живота, е важно и да можем да прощаваме грешките на другите, каза Здравка Евтимова. В личен план това е възможно, но дали е постижимо в обществен план, за да може Човечеството да се развива напред. "От моя гледна точка и от гледна точка на теорията на кутийките е просто. Добрите кутийки трябва да станат повече от лошите. Има два начина за това – физическо изчезване или промяна. Значи трябва да опитаме с промяна" каза проф. Витанов. "Ключовото нещо за промяна е образованието" – продължи доц. Пампоров. "Образование, което да промени ценностите, моделите на живот, но тук попадаме в два демографски риска. Демографските процеси и тенденциите в света изискват разум и целенасочени политики." – чуйте останалия разговор в звуковия файл

Снимки: Ани Петрова, БНР, Жанет 45
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ирина Вагалинска и водещият на

"Деултум посреща Свирепия" – среща с най-стария римски град по нашите земи

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" слушателите се срещнаха с журналистката и писателка Ирина Вагалинска , автор на романа "Деултум посреща Свирепия". Разговорът разкри вдъхновението зад нейното творчество и пътя, по който археологията постепенно се превърна в нейна страст и мисия. Преди няколко години Вагалинска издаде..

обновено на 23.10.25 в 13:55

Как материалите "говорят" и как ги чуват инженерите?

"Няма такова нещо като празно пространство или празно време . Винаги има нещо за гледане, нещо за слушане. Всъщност колкото и да се опитваме да създадем тишина , не можем", казва един от най-влиятелните композитори, авангардисти и теоретици — Джон Кейдж . Технологиите, които той използва в арт инсталациите си, често зависят от сензори , улавящи..

публикувано на 23.10.25 в 09:39
Светлозар Желев и Теодор Палев (от ляво надясно)

Банковият сектор е готов за еврото – притесненията на хората са напразни

България въвежда еврото от 1 януари 2026 година. До 31 януари и левът, и еврото ще бъдат в обръщение едновременно. От 1 февруари 2026 г. плащанията ще се осъществяват единствено в евро. В "Нашият ден" гостува Теодор Палев , директор на Дирекция "Операции" в Общинска банка. Палев обяснява как ще се случи преходът от лева към еврото, какво се..

публикувано на 23.10.25 в 09:32
Покана

Започва четвъртото издание на Варненския фестивал на науката

След броени часове започва четвъртото издание на Варненския фестивал на науката. Какво ще могат да видят варненци и гости на града в четирите фестивални дни, разказва Любов Костова , директор на фестивала, съосновател и управител на фондация "Красива наука". Организаторите обещават един абсолютно необичаен фестивал на науката. Голяма част от..

публикувано на 23.10.25 в 09:14
ТУ-София

Техническият университет в София навършва 80 години

80-годишнина празнува най-старото висше техническо училище у нас – Техническият университет в София.   Какви възможности дава днес инженерното образоване разказва Владислав Прелезов , ръководител връзки с обществеността на Техническия университет.

публикувано на 23.10.25 в 09:09