Преди 35 години (1987 г.) в чест на раждането на петмилиардния жител на планетата ООН обяви 11 юли за Световен ден на човечеството. От тогава до днес то нарасна с повече от два милиарда. Прогнозите на Организацията са, че през 2050 то ще достигне 9 милиарда. Как демографският растеж влияе на духовното ни израстване; как миграционните процеси през вековете са влияели на духовното развитие и как е в нашето време? За всичко това е разговорът в "Познати и непознати" с доц. Алексей Пампоров, проф. д-р Николай Витанов и писателката Здравка Евтимова. Как и доколко сме пораснали – с това започна разговорът.
"Миграцията е естественото състояние на Човечеството. От зараждането на човек насам цялата човешка история може да се нарече история на миграцията, с изключение на петдесетте години на Студената война" – започна доц. Пампоров. "Има един, който е казал, че човечеството расте в геометрична прогресия, а ресурсите за изхранването му – в аритметична. Ако това е вярно, очакват ни проблеми. Един човек можем да си го представим като голяма кутия, в която има малки кутийки, които са му представите и възгледите за света, които малка част е изработил той, а останалите са от родителите, учителите…" – Как продължи разговорът в студиото – чуйте в звуковия файл.
Неизчерпаеми са проблемите на Човечеството, Споменахме един в разговора до тук – изхранването. Войната в Украйна съвсем наскоро показа колко голям може да бъде той. И като се прибави факта, че 8-10 страни в света не са изживели своя първи демографски преход при който първо спада смъртността, а след това постепенно раждаемостта, проблемът с изхранването добива още по-големи размери. Чуйте продължението на разговора с доц. Пампоров и проф. Витанов.
Съвременният живот на по-голямата част от Човечеството днес е пълен с всякакви удобства, създадени от технологичния напредък. Днес човекът е все по-подчинен на новите технологии, все повече и повече на него се гледа като на обект/субект на нови икономически и социални стратегии. Като оставим настрана религиите, единствено изкуството е приело трудната роля да запази Човешкото у човека. Успяваме ли да запазим човешкото си достойнство или ставаме все по-безгръбначни, с все по-малко "стомана в гръбнака" по думите на героинята от разказа "Търговия със саби" на обичаната и уважавана писателка Здравка Евтимова? Живеем ли според думите, "които на всички езици значат едно и също нещо", думите заради които "човечеството е Човечество, а не десет милиарда гниди." ("Да предотвратиш битка")? Отговорите на тези въпроси чуйте разговора ни с писателката.
За да продължим като личности в живота, е важно и да можем да прощаваме грешките на другите, каза Здравка Евтимова. В личен план това е възможно, но дали е постижимо в обществен план, за да може Човечеството да се развива напред. "От моя гледна точка и от гледна точка на теорията на кутийките е просто. Добрите кутийки трябва да станат повече от лошите. Има два начина за това – физическо изчезване или промяна. Значи трябва да опитаме с промяна" каза проф. Витанов. "Ключовото нещо за промяна е образованието" – продължи доц. Пампоров. "Образование, което да промени ценностите, моделите на живот, но тук попадаме в два демографски риска. Демографските процеси и тенденциите в света изискват разум и целенасочени политики." – чуйте останалия разговор в звуковия файл
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg