В памет на Питър Брук – театроведът проф. Виолета Дечева

Питър Брук – един от най- креативните и противоречиви режисьори на следвоенна Великобритания, почина на 97 години. Брук, живееше във Франция от 1974 г. насам. Роден е в Лондон, неговите сценични постановки са с участието на някои от най-изтъкнатите театрални актьори - Джон Гилгуд, Пол Скофийлд и Лорънс Оливие. Кариерата му преминава през пиеси на Шекспир, мюзикъли на Бродуей и кино, включително адаптация на "Повелителят на мухите". През 70-те години той обръща гръб на английския театър и се премества в Париж, където основава експериментална театрална компания, наречена Международен център за театрални изследвания. С него той посещава много страни и поставя продукции за различни аудитории, включително спектакли за наркозависими и за психично болни. Сред основните произведения, които той режисира, е "Махабхарата“, 9-часова драматизация на санскритски епос, която представя в няколко страни. Брук извървява много дълъг път от комерсиалната лондонска сцена до експерименталната сцена, разказва театроведът и преподавател – проф. Виолета Дечева:

"Питър Брук няма някаква специализирана методология, но онова, което определяме като делото на живата му, е преоткриването на театралните средства, преоткриването на теорията на театъра. Ако има две понятия, които за Брук са централни, това са разказът – магическият и поетичният начин, по който този разказ стига до сърцето и ума на зрителя. И ако нещо вълнува Брук до края на живота му, това е как тази връзка всеки път да бъде откривана отново. 

След 1963 година започват неговите експерименти, доста парадоксално, защото благодарение на неговия успех на Лондонската сцена, той получава от Лондонската Шекспир компания да експериментира 3 месеца и оттам започва неговият експеримент. Тогава открива Арто, започват неговите търсения от зоната на невербалното, обръща се към старогръцката драматургия като постмодерен материал. Центърът, който основава в Париж – 1970 година, е сърцето на неговата работа. Оттам започва влечението му към Изтока и желанието да разбере кои са онези структури в човешкото поведение, които кристализират в театралната естетика, в онази магична връзка между актьор и зрител, която кара зрителите да достигнат до най-важните въпроси на съществуването ни в модерния свят.“

Театралната критика сочи, че в театралния си опит, Брук се опитва да съчетае похватите на Станиславски и Антонен Арто. Брук революционизира сцената с радикални интерпретации на класиката, преди да върне драмата към най-простите ѝ корени. Брук прави своя професионален режисьорски дебют едва на 17 години. Самият той казва: "Мога да взема всяко празно място и да го нарека гола сцена. Човек минава през празно пространство, докато някой друг го гледа, и това е всичко, което е необходимо за едно театрално действие...". Брук работи в своята лаборатория и методология с подготовката на тялото, гласа и импровизацията, казва, че е много важна и акробатиката за един актьор. Театралната критика твърди, че постановката на Брук "Сън в лятна нощ“ е повратна точка в историята на световния театър. 

Питър Брук казва: "На първа репетиция слепият води слепците“.

Снимки – Френски институт, Уикипедия