"Кратка история на античната философия" от Цочо Бояджиев

Философията, като форма на духовно усвояване на действителността, четем в новата книга на проф. Цочо Бояджиев "Кратка история на античната философия". Тя се разпростира до епохата на елинизма и се базира на лекциите по история на античната философия, които проф. Цочо Бояджиев преподава на своите студенти в продължение на повече от двайсет години във Философския факултет на СУ.

Книгата учебник има за цел да предостави онзи минимум знания за Античността, който всеки занимаващ се, а защо не и интересуващ се от философия въобще, трябва да притежава.

Историята в книгата започва от възникването на философията в Древна Гърция, където, макар да не се отричат митологичните ѝ корени, се преминава отвъд тях; говори се за понятието "природа" и началото, от което е произлязло всичко съществуващо; върви се през различните школи – милетска, питагорейска, елейска, тази на младите натурфилософи, сократическите школи, където силно застъпени са Платон и душата като възглед за познанието и Аристотел и систематиката на знанието; и стига до философията през епохата на елинизма и школите на стоицизма и скептицизма.

"Ние разполагаме, по мое знание, с две истории на античната философия – едната е на проф. Ради Радев, а другата е преводна. Но ми се стори, че бих могъл да представя тези материали, които съдържат и мои лични виждания върху отделните школи или отделните автори. Стори ми се, че е хубаво да остане някакъв знак от тези преподавани в продължение на двайсетина година лекции", каза в "Артефир" проф. Цочо Бояджиев.

В звуковия файл той говори за:
• въпроса за началото и за това какво представляват нещата по своята действителна същност;
• заниманията с философията на миналото и с неговата културна история, където най-голяма полза има осмислянето на събитията, които са много различни от тези в съвременността и които дават възможност да достигнем известна дистанция на другостта по отношение на нещата, които смятаме за саморазбиращи се, и така да погледнем към основанията на нашия живот;
• адекватното разбиране за времето и за миналото не като нещо потънало в небитието, а като присъствие, което конструира нашето настояще;
• отговорността да превеждаш фрагменти от ранногръцките философи.