Китайският концептуалист Ай Вейвей търси човещината в изложба в "Албертина модерн"

Китайският представител на дадаизма Ай Вевей е роден 1957 година и преживява тежките години на т.нар. "Културна революция" по времето на Мао Цзедун. Цялото семейство е изселено в пограничните пустинни райони на Китай и е принудено да живее в подземни пещери при най-тежки условия и постоянен глад. В последствие Ай Вевей става свидетел и на икономическия подем на страната под ръководството на Дън Сяопин. Китай се отваря за капитализма, но нарушаването на човешките права, корупцията на еднопартайната система и цензурата остават същите.

Ай Вевей прекарва през 80-те години известно време в Ню-Йорк, което формира окончателно неговия мироглед на човек на изкуството и борец за човешки права. Дадаизмът и сюрреализмът преобладават в неговите композиции на обекти в които се отразяват неговите спомени. Характерно за цялото негово творчество е метафората и комбинация на обекти, несъвместими едни с други. В първата зала на "Албертина модерн" са изложени експонати на Ай Вевей от неговия ранен период: цигулка със залепени обувки за нея, лопата облечена в кожа и по този начин непригодими за предназначението си, велосипеди без седалки и кормила, заварени едни за други. 

 В по-нататъшните зали са изложени метафорни обекти, при които материалът, от който трябва да са направени, е заменен от друг, което ги прави нeупотребяеми – столове и канапета от мрамор, вместо от дърво и плат, детски играчки и наблюдателни камери от порцелан, вместо от пластмаса. Всички тези вещи от ежедневния живот са превърнати в каменни монументи на забравата.

В следващото помещение се намират дървени мебели, невъзможно сглобени помежду си, с което са загубили напълно своето предназначение. С тях Ай Вевей обръща вниманието на зрителя на грубото пренебрегване на традиционните занаяти в Китай, с което завинаги е заличен приносът на тази страна към световната етнография. Критиката му към китайската тенденция за масово производство на евтини продукти е изразено в изложените неолитни вази от стари династии, които носят надписа "Кока Кола". Тук са показани и хранителни продукти – слънчогледови семки и дини от мрамор – спомен за гладните години в заточение.

През 2011 г. той е арестуван на летището в Китай и прекарва 81 дни в килия без обвинение в присъствието на двама китайски служители на тайните служби. В "Албертина" са изложени 6 макета на килията. Арестът довежда до окончателното убеждение на Ай Вевей да стане правозащитник. Почти няма движение, протестна демонстрация или събитие, което да не е отразено в творчеството на Ай Вевей. 

Не само размириците в Пекин са документирани с фотографии и обекти, но и други събития по света, които авторът счита за нарушение на човешки права, като например случаят Сноудън. Също и на най-новите събития с емигрантите през Средиземно море има посветени обекти – графика представяща лутането на спасителните кораби и композиция от спасителни пояси посветена на загиналите при опит да се доберат от африканския бряг до Европа. Изложени са и урни с прах символизиращи загиналите при голямото земетресение в Китай. Тази ангажираност за човешкия живот на Ай Вевей се прокрадва като лайтмотив в цялото му творчество и е дало името на изложбата "В търсене на човещината".

Ай Вевей отхвърля властващите управници не само от Китай, но и от целия свят. Показана е поредица от фотоси на ръка със среден пръст на фона на много европейски и световни столици. В централната зала са изложени глави на животните от китайския зодиак, а зад тях мозайкови пана на същите глави на фона на главните седалища на президенти и световни управници. Присъства и алегорията на китайската тайна служба в образа на мечето панда (така се нарича тази служба в Китай). В картинното пано от лего-мозайки с наименование "Без думи по Рубенс" е изобразено точното копие на "Похищението на дъщерите на Левкип", но до единия от ездачите се вижда и мечето панда. 

Чуйте подробности в звуковия файл.