4
Образи на чувството, които разкриват цял един живот – колкото личен, толкова и всеобщ, директно ще говорят с душите на зрителите от 8 до 31 август на ул. "Райко Даскалов" в Пловдив. Там, на открито, Мартин Джачков ще изложи своята "Омагьосана душа".
Изложбата е своеобразно продължение на експозицията, която беше представена преди две години в София и която срещна българската публиката за първи път с творчеството на световноизвестния български портретист, майстор на поетичния колаж.
"Много съм развълнувам, че ще изложа в Пловдив, града на Златю Бояджиев. Пловдив е моят Париж в България и наистина е голяма чест. Ще има осем нови картини, които за първи път представям пред каквато и да е публика, от които седем съм направил в България. Това за мен е нещо ново, тъй като аз от десет години живея в Париж и бях стигнал до етап да мисля, че мога да работя само в моето парижко ателие“, каза в "Артефир" Мартин Джачков, като отбеляза, че зарядът в България е съвсем различен.
Именно той е довел до създаването на новите творби, които поддържат линията на чувството, с което портретистът работи, и разкриват страстта му към литературата и в частност към поезията. Художникът отбелязва, че това е най-пълната откъм смисъл изложба, която е представял досега.
Сред новите портрети откриваме:
• "Гладен и свят“, който изобразява физическия глад върху едно човешко лице;
• "На шах и на провали той е кралят“, който разказва историята за преодолените неуспехи и красотата на страданието;
• "Аз мога без всички“ е портретът на самотата, която човек не спира да търси, в него са нарисувани още страстите на света и белезите, които представят истинската същност на човека, противопоставени са мирът и хаосът като две взаимносвързани състояния на духа;
• "Кучето, което пуска дивеча си заради своята сянка“ е картината, която говори за чувството за принадлежност, което всеки от нас носи;
• "Матадиор“ е портретът, поръчан на Мартин Джачков от "Диор“ специално за представянето на новата чанта на модната марка – признание, което български артист получава за първи път;
• и макар всеки портрет по един или друг начин да изобразява душата и личността на своя автор, "Има един Мартин“ е първият автопортрет, който Джачков не просто представя пред публика, а изобщо рисува. Образът потъва в множество изрязани български рози, които художникът събира от каталози, представени на празника на розата в Казанлък.
"Един автопортрет е изключително странно нещо – вглъбяване в себе си, изолиране, анализиране може би. Най-важното при мен, както винаги, е чувството. Чувството, което води до казване на някаква истина, защото в моите портрети аз не рисувам чисто физически хора, а искам да изразя тяхната истина. Когато четем биография или научаваме историята на някой човек, много често виждаме една истина, един порок, нещо, което го води в живота, за да направи някакъв избор или за да се откаже от него, нещо, което само той притежава – и това е, което искам да рисувам. Да намеря това в моя автопортрет, беше предизвикателство. Тъй като е първият, не съм сигурен дали съм успял докрай, но резултатът – гледаме се с едно странно отражение на стената", разказва още Мартин Джачков.
В своите картини той замества четките и боите с хартия. Създава си правила за използването ѝ: първо, трябва да я рециклира, и второ – всяко парче, вплетено в колажа, трябва да носи не само образа, необходим за изграждането на цялостния портрет, но и да носи своята история (как е намерено то, на кого е принадлежало, от какво е съвкупност). Всичко това е част от процеса на работа и точно заради тези детайли Мартин Джачков често преобръща цялото си ателие нагоре с краката. Важното накрая е всяко парче хартия да "кликне" на място си и да говори – ако не за чувство, то за усещане.
Филмът на Божидар Стоилков "Линии на времето: Българският модернизъм" предлага нов поглед към наследството на българския архитектурен модернизъм. Той е първата част от поредицата "Архитектурата преди и сега", създадена в сътрудничество с Клуб "Смисъл". В "Какво се случва" филма представят продуцентката му Силвия Куманова и архитект Веселин Алексиев..
Фотограф, разказвач на истории, който живее между България и САЩ. Репортерските ѝ интереси са насочени към истории за миграция, принудителна асимилация, равенство между половете и маргинализирани общности. "Аз съм българо-турски фотожурналист на свободна практика, базиран на Балканите (предимно в България) и Сан Франциско, Калифорния, казва..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и каза: "Тато падна". – така Васко Кръпката си спомня датата 10 ноември 1989 година – Казах: Другарко, много сте се напила! Не може да бъде! Не ѝ взех пари, прибрах се вкъщи и си пуснах "Свободна..
Предаването "Литературата. Начин на упортреба" е посветено този път на полската следвоенна поезия – поетите Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и Тадеуш Ружевич. Разказват повече преводачът Камен Рикев и д-р Кристиян Янев. Чеслав Милош (1911 – 2004), един от най-именитите полски писатели на ХХ век. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002 година насам наградите "Златният будилник" се връчват на 1 ноември, но този път церемонията се състоя на друга знакова дата – 10 ноември. Лауреатите се избират чрез пряко гласуване от всички..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg