Често коректорският труд е подценяван, независимо че това е най-важният елемент от книгоиздаването. За тънкостите на занаята, както и забавни гафове от практиката на коректорите в "Литературата. Начин на употреба", разказват коректорът Ива Колева и преводачът и редактор Невена Дишлиева – Кръстева.
Коректорът чете една книга най-малко два пъти. И въпреки това все някъде се спотайва една изпусната запетая или интервал в повече. И всъщност една от спецификите е, че коректорът трябва да носи отговорност за грешките. Едва ли има книга без грешки, но коректорът трябва да се стреми към този идеал, твърди Ива Колева.
И допълва, че: "Коректорът се грижи всички печатни, правописно, пунктуационни грешки да бъдат поправени. Той е отговорен за оформлението на цялостния текст. Има и объркващи конструкции и той трябва да ги поправи. Добре е да даде знак на редактора, ако се натъкне на смислови или стилистични неточности, защото това е ролята на редактора. Той се съсредоточава върху смисъла и структурата на текста. Хубаво е двамата да работят плътно, защото имат отговорност за тази книга. И всеки професионален коректор знае, че ако редакторът е изпуснал нещо, той трябва да го поправи“.
Редакторът и коректорът работят различни неща, но техния труд е взаимно свързан. "Важната роля на редактора да се взира в стилистично и смислово разминаваме между оригинала и целевия език. Най-добре е, ако редактора познава оригиналния език или поне го владее в такава степен, че може да следи смислово, какво се случва в книгата. Може би тук е най-голямата разлика между допълващите се роли на редактор и коректор и тя е, че единият дълбае надолу и изчиства с голямото длето, а пък другият минава финално и гледа за най-фините грапавини на края“, споделя Невена Дишлиева - Кръстева.
Категорично ролите на преводач, редактор, коректор не трябва да се изпълняват от един човек.
"Единствено външен поглед би могъл да ти даде тази обратна връзка и да види неща, които ти просто си плъзнал поглед и нямаш око да ги видиш. Ако решим, че това е тройка – преводач, редактор и коректор – в този екип трима души си допълват погледите и сменят перспективата. Всъщност тази смяна, прави цялостната картина по-плътна и истинска“, казва Невена Дишлиева - Кръстева.
За грешките на авторите и преводачите
Ето какво споделя Ива Колева: "По-голямата част от тях се отдадени на езика и се справят много добре. Сякаш при тях най-честите грешки са технически. Това обаче е доста коварно за коректора, защото, когато пред себе си имаш грамотно насипан текст, не очакваш да срещнеш много неточности и за това трябва да си по-бдителен, защото се промъкват дребнички, уж неуловими за непрофесионалното око грешки“.
"Характерът на редактора е много важен, защото не е целта да унижиш и да изобличиш някой в някакъв грях, а в това да допълниш да бъдеш съмишленик", пояснява Невена Дишлиева-Кръстева.
За отговорността към текста
Липсата на достатъчно професионализъм днес при някои издатели относно подбора и мотивацията при намиране на качествени коректори е проблем. "Струва ми се, че колкото е по-малък пазара, той е по-труден за всички. В същност издателите не са в позиция в която могат да заплатят достойно труда на всички в екипа. А читателя иска да получи едни завършен продукт, който не е ясно през какво е минал“, коментира Невена Дишлиева-Кръстева.
"За да стане една книга добре е необходимо време. Мога да работя по две книги най-много на месец, за да си свърша добре работата“, казва Ива Колева.
Целия разговор с Ива Колева и Невена Дишлиева-Кръстева можете да чуете в звуковия файл.
Филмът на Божидар Стоилков "Линии на времето: Българският модернизъм" предлага нов поглед към наследството на българския архитектурен модернизъм. Той е първата част от поредицата "Архитектурата преди и сега", създадена в сътрудничество с Клуб "Смисъл". В "Какво се случва" филма представят продуцентката му Силвия Куманова и архитект Веселин Алексиев..
Фотограф, разказвач на истории, който живее между България и САЩ. Репортерските ѝ интереси са насочени към истории за миграция, принудителна асимилация, равенство между половете и маргинализирани общности. "Аз съм българо-турски фотожурналист на свободна практика, базиран на Балканите (предимно в България) и Сан Франциско, Калифорния, казва..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и каза: "Тато падна". – така Васко Кръпката си спомня датата 10 ноември 1989 година – Казах: Другарко, много сте се напила! Не може да бъде! Не ѝ взех пари, прибрах се вкъщи и си пуснах "Свободна..
Предаването "Литературата. Начин на упортреба" е посветено този път на полската следвоенна поезия – поетите Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и Тадеуш Ружевич. Разказват повече преводачът Камен Рикев и д-р Кристиян Янев. Чеслав Милош (1911 – 2004), един от най-именитите полски писатели на ХХ век. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002 година насам наградите "Златният будилник" се връчват на 1 ноември, но този път церемонията се състоя на друга знакова дата – 10 ноември. Лауреатите се избират чрез пряко гласуване от всички..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg