Любовта е универсално чувство, което обединява кинематографисти от цял свят и им дава възможност да изявят своите творчески качества. Човешките чувства винаги са били обект на изследване и интерпретации. Доказва го тематиката на фестивала, който вече 30 години радва обичащите киното у нас. Доайенът на международните кинофестивали в България говори за човешките взаимоотношения, за чувствата, страданията и надеждите и носи онова намигване към напразните усилия на любовта, което откриваме във филма на родоначалника на българското кино Васил Гендов "Любовта е лудост", кръстник на фестивала.
"Любовта е лудост" е едно от най-значимите артистични събитие не само за светска Варна, но и за живота на европейската киноиндустрия. За това говорят хилядите големи имена в световното кино, които са били негови специални гости.
Всичко започва през 1992 година с новооткрития талант за България – австралийския режисьор Баз Лурман и филма му "Танцуващо сърце". Оттогава фестивалът показва някои от перлите на китайското кино, на иранското кино, а разбира се, и най-доброто от европейското кино. Тази филмова палитра преминава през Варна, а жалоните внасят много в културата на съвременния българин. Поколения са възпитавани във високия вкус за кино, който "Любовта е лудост" показва чрез филмите в програмата си. И до днес целият жанров спектър е застъпен в нея, защото именно той показва разнообразието в съвременното кино. Това превръща и фестивала в пример за множество последователи в чужбина. Фестивали със сходна тематика вече има в Румъния, в Белгия и в Русия.
С всяко свое издание "Любовта е лудост" представя над 90 игрални филма от българския и световен филмов каталог. И през 2022-ра няма да е по-различно. Между 26 август и 4 септември филмовият фестивал за 30-и път ще се води от желанието да излъчи най-новите продукции в света на седмото изкуство – родно и световно.
Очакват се 12 премиерни филма в конкурсната програма и поредна панорама, която да покаже тенденциите и развитието в дадена национална кинематография или в работата на конкретен режисьор. "Любовта е лудост" ще осъществи и връзка с полския филмов фестивал "Фистула", за да покаже най-новото в полското кино, което е повече от непознато у нас. Панорама ще има и на съвременни филми от Иран, също малко познати на българската публика.
Акцент в програмата тази година ще бъде и подборката от филми, представящи носителите на голямата награда на фестивала през изминалите години. Отличен с приза за принос в развитието на българското кино за 2022 година ще бъде операторът Радослав Спасов. През годините той се е доказал като професионалист и е допринесъл за еволюцията на визуалния език на българското кино.
Фестивалът ще предложи на своите зрители и изложба, която ще представи ликовете на носителите на същата тази награда – хора от целия спектър на кинематографичните професии, които по свой начин са дали тласък за развитието на различните тенденции в родното кино. С тази изложба, която ще украси фоайето на Фестивалния и конгресен център във Варна, "Любовта е лудост" отдава дължимото на хората, които през годините са вложили талант, труд и усилия за утвърждаването на българската кинематография.
В рамите на фестивалните дни зрителите ще могат да гледат и документални филми. Те ще са посветени на хората в изкуството, които са се отличи със своето присъствие в духовния живот на нацията.
Сред българските филми, които по-особен начин ще "звъннат" във фестивалната програма, са детският филм "Български кораб потъва в бурно море" на режисьора Петринел Гочев, където в главната роля гледаме Михаил Мутафов, и новият български филм "Жири", дело на млади творци, обединени от студентския театър "Алма Матер" на СУ, който по думи на организаторите се отличава с нестандартен кинематографичен език.
На 26 август "Любовта е лудост" ще бъде открит с мюзикъла "Млади завинаги" на френската режисьорка Валерия Бруни Тедески. Той идва директно от програмата на филмовия фестивал в Кан и ще зареди публиката с много настроение.
Юбилеят на доайена сред кинофестивалите у нас е поредното доказателство за мисията, която има "Любовта е лудост" – да съживи културния живот в страната и да му вдъхне нови идеи. За това помага вятърът в платната, който се дължи на опита на организаторите, но най-вече на желанието и ината, който утвърдената публика на фестивала поддържа вече 30 години. Всичко се прави от любов, с любов и за любовта. Най-вече към киното.
"След "Любовта е лудост“ се появиха още много кинофестивали, които също намериха свое място в географията на киното в България. Това е и фестивалът в София – "София филм фест" и в Стара Загора – "Златна липа", и напоследък литературният фестивал "CineLibri", да не говорим още колко малки фестивали никнат тук-там. И всичко това е с желанието да се запознае една аудитория с нещо, което не е търговско, което не е подчинено на законите на пазара, а търси други измерения – измеренията в духовното. Мисля, че това е една от заслугите на нашия фестивал, защото в ония години ние първи направихме крачката, която се оказа заразителна. И дай боже, в следващите години да има още много фестивали на най-различни локации в България", каза в "Кино с думи“ директорът на "Любовта е лудост" проф. Александър Грозев.
Той се занимава с история на българското кино, а сега завършва и капиталния си труд "Киното в България". По негови думи родното ни седмо изкуство се развива скокообразно, защото беше оставено по волята на събитията да се справя само с трудностите пред него. Въпреки това то се оказва жилаво и все така успява да си пробива път и да излезе дори на международен екран, където успехите му са по-сериозни от отзвука им у нас. Според проф. Грозев "лошата система на киноразпространение, която е окупирана от големите филмови американски компании, почти лишава публиката от възможност да контактува нормално с българските филми. Оттам идва и ширещото се мнение сред голяма прослойка от зрители, че те не струват, скучни са и трудно издържат конкуренцията на американските блокбастъри".
Киното обаче е една особена форма на национално самосъзнание и именно то утвърждава идентичността на българина като личност, а фестивали като "Любовта е лудост" имат задачата да създадат тази ниша за най-обикновения зрител, който да открие за себе си това, което е българското кино всъщност – едно стойностно кино, пълно с качества и смисъл.
Целия разговор с Александър Грозев чуйте в звуковия файл.
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Актрисата и певица Анастасия Левордашка и тромпетистът и диригент Румен Левордашки гостуват в "Моето семейство" в навечерието на светлите семейни празници. С поведението си и житейската философия двамата дават ракурс на връзка между баща и дъщеря, който генерира талант, щастие и вяра в красотата. И Румен, и дъщеря му Анастасия, вярват, че..
"Бохемските места на соца. Варна" е третото поред изследване на Мариана Първанова, посветено на бохемската история на социализма. С разкрепостяването на социализма в края на 70 и началото на 80 години на ХХ век настъпва кулминацията на артистичните изяви в морската ни столица. "Във Варна си дават среща артисти на много високо ниво, създава се..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg