Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лепило от отровата на змия затваря рани почти мигновено

Снимка: Rawpixel

Учени са разработили ново биосъвместимо лепило, което спира кръвоизливи за секунди.

За момента лепенето на отровени рани се прави със синтетични адхезиви и те се справят много добре, но при разграждането им може да се отделят токсични продукти. Има и биосъвместими лепила, които се резорбират лесно, но не лепят толкова добре и не са здрави.

За да решат дилемата, създавайки хем здраво, хем биосъвместимо лепило, учените са разработили био адхезивен гел, в състава на който влиза не друго, а тъкмо отрова от копиеглава усойница (Bothrops atrox).


Една от най-отровните змии в Южна Америка, тази усойница използва отрова, разрушаваща кръвоносната система на жертвите (бозайници, влечуги, земноводни и птици).

Отровата ѝ предизвиква коагулопатия – мощно стимулира кръвосъсирването до изчерпването на всички елементи (тромбоцити и фактори), което води до смъртта на жертвата.

Това мощно кръвосъсирване се дължи на един ензим, наречен рептилаза. Той решава проблема със съсирването в рамките на 45 секунди – два пъти по-бързо от най-доброто, което има в момента (фибриново лепило).

Наскоро друг екип пък използва отровата на най-отровния австралийски паяка атракс, за да блокира сигнала, който стартира програмираната клинична смърт на сърдечни клетки при кислородна недостатъчност и може да се използва при инфаркти.

Чуйте Никола Кереков в „Науката не спи“ за над 150 пептида от отрови, които са в клинични изследвания и над 600 в предклинични.

Снимки: Rawpixel, Wikipedia
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35

Лимузини на границата

Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..

публикувано на 23.10.25 в 15:25
Гл.ас. д-р Димитър Атанасов

Широко участие в конференцията "Религия, образование, общество"

В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..

публикувано на 23.10.25 в 08:10
Доц. Драгомир Дарданов

Живот по ръба на скалпела

Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..

публикувано на 22.10.25 в 09:05

Световно изложение показва иновациите в областта на водорода в Хамбург

В Хамбург от 21 до 23 октомври се провежда Hydrogen Technology World Expo – най-голямото събитие в света, посветено на водорода. Учени, инженери, изследователи, политици и бизнес лидери се срещат в Хамбург, за да си сътрудничат и да ускорят водородната революция. Осем европейски журналисти, избрани чрез неотдавнашния конкурс на CLEW..

публикувано на 21.10.25 в 14:25