Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Жана Казанджиева: Най-важните 2 квадратни метра в живота – нашата кожа

доц. Жана Казанджиева
Снимка: Гергана Хрисчева

Кога и как страда човешката кожа? Очакванията са през 2025 г. половината от европейското население да има алергични изяви – било от страна на белия дроб, на уши-нос-гърло или на кожата. Сериозен е проблемът при малките деца. При тях атопичният дерматит за 10 години е нараснал три пъти – от 8 на 20-30 процента. Причината е във все повечето алергени в заобикалящата ни среда. Не бива да се пропуска диапазонът на болестите от екзема до обрив, уртикария и псориазис, границата между алергия и болестен процес.

В "За здравето" доц. д-р Жана Казанджиева, дерматолог в Клиниката по кожни и венерически болести в Университетска болница “Александровска”, споделя, че "пандемията бе изпитание и се отрази върху работата на дерматолозите, защото за нас е много важно контактът на живо с пациента, тъй като една снимка никога не може да покаже плътността, цвета, обривите“. 

И допълва, че 70-80% от прекаралите Covid-19 се оплакват от косопад. Това не е изненада. Доста вирусни инфекции в миналото, включително петнистият тиф или чумата и др., са имали като последица косопада. До три месеца след прекарана короновирусна инфекция косата страда и се налага по-специална грижа.

Повече от  две десетилетия дерматолозите в Европа са част от кампанията "Евромеланома", която популяризира и разпространява информация за предотвратяване на рака на кожата, ранна диагностика и лечение. Най-често този вид рак се среща над 50 години и при хора продължително изложени на слънце. По-висок риск има при хората със светла кожа и лесно изгаряне на слънце, продължително или периодично излагане на слънце, използване на солариум, наличие на повече от 50 бенки, семейна история за рак на кожата, както и при хора над 50 години или при претърпяна органна трансплантация.

"През 2021 г. бе проведено проучване, което показва, че слагайки най-високият фактор, произведени по всички правила висококачествени защитни средства, ако нанесем фотозащитата само веднъж навсякъде, ние имаме само 20% на защитена кожа“, твърди доц. Казанджиева.

Някои от новите слънцезащитни продукти имат защита от синята светлина от видимия спектър, която се оказва, че една от основните по отношение на всички тези свободни радикали, посочва доц. Казанджиева.

Тя отбелязва, че витамин D, особено при хората със заболявания, при които задължително трябва да има фотопротекция и слънцезащита – това са заболявания като системният лупус, като порфирията, като някои генни дерматози – и при такива случаи тези пациенти трябва да ползват непрекъснато слънцезащитни продукти, и тези хора няма как да синтезират достатъчно витамин D.

Ето какво споделя д-р Наташа Цекова, началник на Клиниката по онкодерматология и дерматохирургия в Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология в София.

"Мелономата е едно от най-злокачествените кожни тумори, които се появяват по кожата. За съжаление все още профилактиката не е на високо ниво, тъй като пациентите се диагностицират в напреднал стадий и с метастази в лимфни възли или във вътрешни органи“.

Според доц. д-р Казанджиева "най-важните 2 квадратни метра във вашия живот е вашата кожа. Това означава, че каквато и гарсониера или апартамент да имаме, ние на практика живеем в 2 квадратни метра и това е площта на нашата кожа”.

Целия разговор с доц. д-р Жана Казанджиева и д-р Наташа Цекова можете са чуете в звуковия файл.



По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. д-р Вяра Ангелова и Антон Митов

Антон Митов представя: В света на медиите с Вяра Ангелова

Доц. д-р Вяра Ангелова е завършила " Журналистика " в Софийския университет " Св. Климент Охридски " . Преподава радиожурналистика и журналистическа етика  във Факултета по журналистика и масова комуникация от 2004 г. Ръководител на катедра " Радио и телевизия " в периода 2011-2020 г. Гост-изследовател в университети в Румъния,..

публикувано на 18.03.25 в 13:52
Елица Иванова, Арвен Кисьова (по средата) и Гарбиела Христова.

Мода и биология в хармония: Изложбата "Симбиоза" разкрива уникални дизайнерски концепции

С удоволствие приветствахме в студиото на "Време за наука" Елица Иванова, Габриела Христова и Арвен Кисьова – студентки на доц. Александър Гергинов от специалност "Моден дизайн" към Националната художествена академия. Те са част от изложбата "Симбиоза", разположена на четвъртия етаж на Националния природонаучен музей. Тази уникална експозиция изследва..

обновено на 18.03.25 в 12:53

Рециклиране срещу прекомерна консумация: Къде е балансът?

Днешното издание на "Време за наука" е посветено на темата за рециклирането, като разглежда различните му аспекти в контекста на Световния ден на рециклирането. От една страна, рециклирането е изключително важно и подчертава отговорността на всеки от нас пред климатичните промени и огромния отпечатък, който човешката дейност оставя върху планетата. От..

обновено на 18.03.25 в 12:29
Тодор Галев

Нито краткосрочните, нито дългосрочните мерки действат в борбата срещу дезинформацията

Как се променят каналите за дезинформация, каква е разликата между България и Румъния при избора на източници на информация и защо Телеграм измества Фейсбук и ТикТок сред младите хора у нас? Какъв може да е отговорът на конвенционалните медии и институциите в България, коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Тодор Галев от Центъра за..

публикувано на 18.03.25 в 12:17
Асен Масларски, Лазар Мурджев е Росен Мирчев (от ляво надясно)

Думите и образите на Лазар Мурджев

В поредицата "Сезоните на ловеца и риболовеца" на "И рибар съм, и ловец съм" гостува Лазар Мурджев – ловец, писател, художник, председател на Конфедерацията на обществените организации от сигурността и отбраната, член на Управителния съвет на Националното ловно рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" и на Комисията по ловна етика,..

публикувано на 18.03.25 в 11:35