"Българинът трябва да спре да се самосъжалява, просто да събуди отново паметта си и да носи с гордост това, което е видял, докато е бил дете и тийнейджър", твърди Валери Йорданов. Неговата дебютна книга "Гризачи" беше представена за първи път на читателите в рамките на 38-ите Празници на изкуствата "Аполония". Основата ѝ се крепи именно на умението ни да пазим спомена за тези преди нас и за техния път в живота, тяхното "биване".
Валери е дълбоко свързан с костите на предците си и това е един от мотивите му да напише сборника с разкази от дядовци и внучета.
"Корените са много важни, за да можем да бъдем себе си, да ги помним и да ги възпитаваме в децата си", казва той. "Гризачи" въобще не е някакъв амбициозен опит да дам философии и насоки, моята идея беше децата ми, като я прочетат, да знаят кой е прадядо им от една проста случка. Или чичото на дядо им, или някой друг от фамилията. А пък историите се покриват с много животи, което ме радва, и затова мисля, че ще са любопитни на хората."
Според актьора сборникът с "незаснети разкази" преди всичко ще събуди фантазията на читателите.
"Това са картини от моя живот, обаче когато една книга е добра, един разказ е добър – ако е добър, читателят, докато го чете, го снима сам. Със своята визия, със своите цветове, усещане, мирис, вкус и всичко останало. И ако това нещо им повлияе по този начин, значи наистина си е заслужавало да го пиша този разказ. Ако не успее – значи трябва да се уча още да пиша."
"Гризачи" е книга, написана в пандемично време, която припомня, че не трябва да забравяме да наблюдаваме какво се случва около нас и в никакъв случай не бива да се вторачваме в себе си.
За Валери Йорданов суетата е едно от най-лошите заболявания на обществото, а най-голямата грешка на човека е, че подценява живота на чуждите.
"Когато ти имаш чужди, вече почвам да се съмнявам, че близките са ти близки и че ти самият разбираш защо си тук и какво се опитваш да докажеш... В "Гризачи" е много интересно, че героите – това са истински случаи на мои предци, те не подценяват. При тях няма неуважение, там има несъгласие", подчертава той.
Валери Йорданов е познат като актьор, режисьор и сценарист, като хъш и ученик на Мастъра. От Стефан Данаилов той знае какво е вяра в себе си и как да я подхранва. Другите му учители са улицата и планината.
"На улицата ти срещаш всякакви хора и там всяка излишна суетност в даден момент бива наказана, по един или друг начин. Дори човек да е успял, той в един момент се чувства самотен. В планината разбираш колко си малък и земен, ако имаш акъл. Ако нямаш – тя може да те погуби. Те, събрани заедно, те лишават от суета и от излишните думи, излишните прилагателни, с които да се дообясниш на всички останали какво чувстваш. Просто те правят по-конкретен, което е нещо важно."
Валери Йорданов желае приятно четене на своите читатели и искрено би се зарадвал, ако са несъгласни с "Гризачите", защото това би означавало, че и те имат своите ярки примери в живота. Той е на мнение, че в дни като днешните понякога забравяме, особено младите, що е то чест, достойнство, уважение и дълг, но има причина и за това.
"Не искам да твърдя, че подценявам днешните младежи и деца, просто начина, по който животът се стоварва в момента върху тях – липсата на село, на земя, на ежедневно забележимите ценности, а не тези, които им се набиват от медии, интернет, компютри, от приятели и модерност – тази липса ги обърква много и те неминуемо започват да се давят в нея. Затова си мисля, че трябва да се опитаме, "Поне опитах" – една любима моя реплика на Мак Мърфи от "Полет над кукувиче гнездо".
Трябва да се опитаме да помним – усещанията, връзката помежду ни, между поколенията – и да не забравяме каква следа оставаме след себе си. От тези мисли започва и разговорът с Валери Йорданов в звуковия файл.
Започва 12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора, който цели да популяризира европейското кино в България, като всяка година се показват най-новите и интересни филми от различни европейски страни. От 31 май до 4 юни фестивалът ще предложи богата и внимателно подбрана селекция от 54..
Вярвам, че изкуството притежава силата да променя хода на времето – да го спира, връща, забързва. Портретният жанр е именно едно от сечивата, чрез които това се случва. Портретът е следа от среща, памет за създадена връзка. В "Отвъд портрета" – замислен преди 20 години като поредица от акции, предмет на тази памет е специалната връзка между художник,..
Мария Куманова е българска писателка и поетеса. Завършва магистратура по творческо писане в Нов български университет. Дълги години е част от творческия колектив "Писатели без книги", където произведения на неиздавани автори се четат от техни колеги. Гост е на редица писателски събития в страната. Свои творби публикува в "Литературен вестник",..
Радослав Чичев, водещ на предаванията "Аларма" и "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев", представя в "Нашият ден" новата си стихосбирка "Лоно". Нейната официална премиера предстои на 11 юни в галерия "Кредо Бонум“. За себе си Чичев споделя: "Обичам радиото. Обичам музиката, театъра, изкуствата. Обичам семейството си, приятелите си."..
Регионалният исторически музей в град Габрово подготвя поредица от събития, свързани с честването на няколко годишнини – разказва в "Нашият ден" Христинка Шепелева . На 5 юли с вход свободен ще се състои исторически фестивал в местността "Градище". С празника ще бъдат отбелязани 165 години Габрово – град, 142 години исторически музей –..
Започва 12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора, който цели да популяризира европейското..
Сдружение "SOS Детски селища България" организира своя пръв Панаир на професиите в с. Дрен. Той е част от проекта "Пътешествие в света на науката и..
"Обикновено чудо" е най-новата постановка в репертоара на Театър "Възраждане". Режисьор е Бюрхан Керим, който за първи път я поставя на родна сцена. В..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg