"Българинът трябва да спре да се самосъжалява, просто да събуди отново паметта си и да носи с гордост това, което е видял, докато е бил дете и тийнейджър", твърди Валери Йорданов. Неговата дебютна книга "Гризачи" беше представена за първи път на читателите в рамките на 38-ите Празници на изкуствата "Аполония". Основата ѝ се крепи именно на умението ни да пазим спомена за тези преди нас и за техния път в живота, тяхното "биване".
Валери е дълбоко свързан с костите на предците си и това е един от мотивите му да напише сборника с разкази от дядовци и внучета.
"Корените са много важни, за да можем да бъдем себе си, да ги помним и да ги възпитаваме в децата си", казва той. "Гризачи" въобще не е някакъв амбициозен опит да дам философии и насоки, моята идея беше децата ми, като я прочетат, да знаят кой е прадядо им от една проста случка. Или чичото на дядо им, или някой друг от фамилията. А пък историите се покриват с много животи, което ме радва, и затова мисля, че ще са любопитни на хората."
Според актьора сборникът с "незаснети разкази" преди всичко ще събуди фантазията на читателите.
"Това са картини от моя живот, обаче когато една книга е добра, един разказ е добър – ако е добър, читателят, докато го чете, го снима сам. Със своята визия, със своите цветове, усещане, мирис, вкус и всичко останало. И ако това нещо им повлияе по този начин, значи наистина си е заслужавало да го пиша този разказ. Ако не успее – значи трябва да се уча още да пиша."
"Гризачи" е книга, написана в пандемично време, която припомня, че не трябва да забравяме да наблюдаваме какво се случва около нас и в никакъв случай не бива да се вторачваме в себе си.
За Валери Йорданов суетата е едно от най-лошите заболявания на обществото, а най-голямата грешка на човека е, че подценява живота на чуждите.
"Когато ти имаш чужди, вече почвам да се съмнявам, че близките са ти близки и че ти самият разбираш защо си тук и какво се опитваш да докажеш... В "Гризачи" е много интересно, че героите – това са истински случаи на мои предци, те не подценяват. При тях няма неуважение, там има несъгласие", подчертава той.
Валери Йорданов е познат като актьор, режисьор и сценарист, като хъш и ученик на Мастъра. От Стефан Данаилов той знае какво е вяра в себе си и как да я подхранва. Другите му учители са улицата и планината.
"На улицата ти срещаш всякакви хора и там всяка излишна суетност в даден момент бива наказана, по един или друг начин. Дори човек да е успял, той в един момент се чувства самотен. В планината разбираш колко си малък и земен, ако имаш акъл. Ако нямаш – тя може да те погуби. Те, събрани заедно, те лишават от суета и от излишните думи, излишните прилагателни, с които да се дообясниш на всички останали какво чувстваш. Просто те правят по-конкретен, което е нещо важно."
Валери Йорданов желае приятно четене на своите читатели и искрено би се зарадвал, ако са несъгласни с "Гризачите", защото това би означавало, че и те имат своите ярки примери в живота. Той е на мнение, че в дни като днешните понякога забравяме, особено младите, що е то чест, достойнство, уважение и дълг, но има причина и за това.
"Не искам да твърдя, че подценявам днешните младежи и деца, просто начина, по който животът се стоварва в момента върху тях – липсата на село, на земя, на ежедневно забележимите ценности, а не тези, които им се набиват от медии, интернет, компютри, от приятели и модерност – тази липса ги обърква много и те неминуемо започват да се давят в нея. Затова си мисля, че трябва да се опитаме, "Поне опитах" – една любима моя реплика на Мак Мърфи от "Полет над кукувиче гнездо".
Трябва да се опитаме да помним – усещанията, връзката помежду ни, между поколенията – и да не забравяме каква следа оставаме след себе си. От тези мисли започва и разговорът с Валери Йорданов в звуковия файл.
Спектакълът "Дон Жуан" на Народния театър в Ниш гостува на първата ни сцена. На 20 юни от 19 часа една от най-противоречивите и вълнуващи фигури в световната драматургия ще оживее на сцената на Народния театър "Иван Вазов" по покана на платформата "Световен театър в София", като част от инициатива #СценаБезГраници. Режисьор на постановката е Васил..
На 19 юни в 18.30 часа, в Гьоте-институт София се открива изложбата на българския визуален артист Боян Монтеро "Das Gift". "Думата "Gift" в съвременния немски означава "отрова", но произлиза от старонемската дума за "подарък"… Именно тази двойствена, многопластова природа на подаръка/дара стои в основата на изложбата. "Das Gift" изследва..
Пренасяме се в Бургас с обещание за испански уикенд. Фестивалът SOLE – празник на музиката, културата, киното и кулинарията на Испания ще се състои на 21 и 22 юни. Николай Тодоров разказва в "Артефир" повече за програмата на двудневното концептуално събитие, което ще се проведе за първи път у нас. Музикалната селекция включва Che..
"И моята птица литна" е нов сборник с избрани стихове на поета и драматург Петър Анастасов , който си отиде през 2023 година. В "Артефир" разговаряме с издателя Стойо Вартоломеев след представянето на паметното издание на литературния фестивал "Пловдив чете". Вартоломеев разказва за представянето на книгата в Народна библиотека "Иван..
Престижната награда "Орфеев венец" 2025 получи проф. Цочо Бояджиев – поет, философ, университетски преподавател, историк и фотограф. Отличието за принос в поезията, се връчва от пловдивските издателства при откриването на фестивала "Пловдив чете", като тази година церемонията се състоя на петък 13. Лауреати на наградата през годините са били..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg