Последните дни на цар Борис III

публикувано на 05.09.22 в 10:37

Снимка: Wikimedia

На 5 септември 1943 г. Цар Борис III е погребан в Рилския манастир, след кончината му на 28 август.

Гласът на цар Борис III е съхранен в "Златния фонд" на БНР. Акценти от тронното му слово произнесено при откриването на 4-та редовна сесия на XXV обикновеното народно събрание на 28 октомври 1942 г. дава съществена информация за икономическите мерки предприети от правителството, можем да правим сравнение с днешните кризисни времена.

"Външната политика на страната ни в тези съдбоносни времена е окончателно установена. Тя продължава да се провежда от правителството с твърдост и решителност. В рамките на Тристранния пакт и на Пакта против Коминтерна. Тази политика почива на искреното сътрудничество и сърдечно приятелство със силите от Оста и техните съюзници. България приобщена към идеите за изграждането на новия европейски ред, който ще обезпечи един траен мир, основан на справедливостта дава с готовност своето сътрудничество за осъществяването на тези идеи", заявява Цар Борис III в своето слово.

Какво четем между редовете в тронното слово на цар Борис III при откриването на 4-та редовна сесия на XXV обикновено народно събрание?

"Световната война в която България, има също своя дял продължава да оказва все по-голямо внимание върху нашето стопанство и държавни финанси. Извънредно тежката зима, продължителната суша през настоящата година имаха за последица една незадоволителна реколта. Това не можа да не се отрази на върху развитието на цялото наше стопанство. Правителството, трябваше да вземе нови и да засили съществуващи мерки за по-справедливо разпределение на наличните продукти, за по-ефикасно задържане на цените, както и за по-голяма намеса в поддържането на равновесието между вътрешните и външните чрез уравновесителния фонд", посочва Цар Борис III.

Последните дни на Цар Борис III

След като се връща от срещата с Хитлер през август 1943 г. Цар Борис III прекарва два дни в София. На 18 август изкачва в. Мусала заедно с княз Кирил и няколко приятели. Вечерта отсяда в двореца "Царска Бистрица" в Чамкория, където прекарва дните 19 и 20 август. Събота 21 август е на лов за елени, а в неделя на 22 август дава аудиенция на военния министър Никола Михов за свикването на военни маневри в долината на река Марица. В понеделник 23 август царят се завръща в София. Същата вечер е поканен в резиденцията на италианския пълномощен министър. Отива със съветника си Йордан Севов. На 24 август адютантът му е обезпокоен, че не е повикан и отрива монархът припаднал.

Въпросът кой би имал полза от смъртта на владетеля през август 1943 г. с и на геополитическата конюнктура е със съществен отговор и за днешна България за отношенията й с т.нар. "великите и други сили".

На какви по-малко известни факти се натъква Сима Владимирова: "Трима лекари са извикани веднага след като е станало ясно, че царят е в кома. Един от Виена – проф. Епингер и проф. Зайц от Германия. Извикан е и лекар от индийски произход от Цариград. Именно този лекар е бил специалист по отравянията и се предполага, че още тогава са смятали, че царят е отровен, въпреки че в официалният смъртен акт е пише, че той е починал от естествена смърт .Фактът, че тези лекари са отказали да подпишат смъртния акт, говори, че те са се съмнявали, че смъртта е естествена".

През 1943 г. радио Лондон, бъдещото BBC излиза с информация, че това е станало с немско участие. От друга страна германците обвиняват британците. Но, според Иван Дреников, синът на полк. Георги Дреников единственият, който има интерес това да се случи е Сталин. Докладът на проф. Ханс Епингер, извикан заради заболяването на монарха изчезва, когато е призован като свидетел на Нюрнбергския процес.

Любопитен факт е маршрутът на самолета изпратен от Хитлер на цар Борис III, за да бъде осъществена последната им среща.

Целия документален запис на можете да чуете в звуковия файл.