Както всеки град с минало, столицата ни съчетава в многопластова картина сгради, улици и пейзажи от различни епохи. За архитекти и урбанисти това е изпит за талант и професионални умения, макар че в определени периоди, като т.нар. социализъм, новото брутално си е разчиствало терена за извисяване над всичко заварено. За съжаление нагли и пошли посегателства върху лицето и духа на града се извършват и днес пред очите ни.
И въпреки това София продължава да е очарователен, зелен и топъл европейски град, богат на история и гледки. Парадоксално или не, това се забелязва повече от гостите на столицата и страната ни.
Ако обаче сме склонни да вдигнем очи от обичайните си маршрути и да намерим място в обременената си памет за нещо ново, ще попаднем в една непозната София. Тъкмо такова преоткриване на града чрез разкази за неговите обитатели, създатели на сгради, архитектурни комплекси и съоръжения предлага екипът на "Исторически маршрути София". Софийските домове, "дворци", Женският пазар, старите улици в центъра крият имената на големи творци, колоритни личности и значими събития, които "оживяват" чрез спомените, документите и случките, издирени и подредени от урбаниста Здравко Петров и съмишленици.
По ненатрапчив и привлекателен начин "маршрутите" дават информация и знания, които със сигурност биха направили децата и младите хора чувствителни и грижовни към града. Затова е радостно, че отделни учители и училища проявяват интерес към обиколките. Има и специална онлайн поредица "Софийските училища", няколко епизода от която вече са готови и достъпни в интернет.
В рубриката "Всичко за образованието" Василена Мирчева, колежка и майка на двама ученици, споделя личните си впечатления от една обиколка около Женския пазар, а Здравко Петров разказва за идеята и потенциала на маршрутите да породят интерес, културни навици и любов към града у бъдещите му стопани.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
