Пътуваме по правата на времето, благодарение на архивите, които са живи. И точно днес задаваме въпроса има ли България своя коронован ангел?
На 12 септември се навършват 105 години от кончината на царица Елеонора Българска, принцеса Елеонора Ройс фон Кьостриц, втората съпруга на цар Фердинанд I , работила като милосърдна сестра на фронта и известна с благотворителната си дейност. Тя е родена през 1860 г.
През 1899 г. в България от този свят си отива Мария Луиза, съпругата на княз Фердинанд, която оставя и четири деца сирачета. Българският княз не крие, че търси нова спътница в живота си и през 1907 г. се среща германската благородничка Елеонора. Любопитно е, че се венчават два пъти, поради религиозните различия, след което се отправят към България. Скоро след пристигането си Елеонора започва активно да участва в дейността на Българския червен кръст както и на значителен брой за онова време благотворителни организации. По нейно настояване в България са създадени институти за глухи и слепи деца. Особено интересно е, че царица Елеонора Българска се посвещава на опазването на българската култура. Тя отделя време и се заема с възстановяването на църквата в Бояна, която днес е в списъка на ЮНЕСКО и едва 42-та културна световна забележителност призната като изключителна ценност за планетата.
През пролетта на 1912 г. жителите на Бояна искат да съборят храма. Те знаят, че църквата е много стара, но се нуждаят от нова и по-голяма църква, която да побира хората, които живеят там. Това, което спасява Боянската църква е едно триредово перлено колие с цвят пепел от рози. Когато разбира какво се канят да направят жителите на Бояна, неговата притежателка, втората съпруга на цар Фердинанд – царица Елеонора, го продава. С парите тя купува друг парцел, на който жителите да строят нов храм. Отново с лични средства тя кани реставратор, който да върне блясъка на Боянската църква.
През първата световна война царицата заминава да фронта и по примера на Флорънс Найтингейл, започва да работи като милосърдна сестра. Именно Елеонора Българска връчва знамето на Македоно-одринското опълчение, което смело се включва в боевете. През 1912 г. на нейно име е кръстен 24-ти черноморски полк.
Есента на 1917 г. е свързана с данни за тежко заболяване на царица Елеонора. И въпреки усилията на лекарите именно на 12 септември в двореца Евксиноград тя отпътува от този свят. Тленните ѝ останки са положени край Боянската църква. Църквата, която тя спасява за поколенията и днес за България и света. Какви са историческите факти от този момент нататък, ако пътуваме заедно със съдбата на царица Елеонора Българска ще преминем към съдбата на България и промените с социално-икономическия строй.
Ето какво разказва Христо Огнянов, публицист и културолог в интервю направено от историка Бойко Киряков. Записът е от 20 юни 1992 г. и се съхранява в "Златния фонд" на БНР. "Моя милост, трябва да отиде да види Бояна. Изчака ни Трифон Анчев. Той ни разведе и интересно, познавам Бояна от голямата книга за българските икони на ЮНЕСКО. Но, аз го питах, тук някъде беше гробът на Елеонора. Тогава беше някак отвън. Стояхме там и той каза ето тук е бил гробът на Елеонора. Няма го, изчезнал. Ще гледаме да го възстановим".
Разказ на Христо Огнянов съхранен в "Златния фонд" на БНР можете да чуете в звуковия файл.
Дългогодишният библиотекар на Рилския манастир Стоян Бахчеванджиев разказва, че шест годишен става свидетел на погребението на царица Елеонора. Записът е от 23 март 1993 г. Той си спомня, че: "Когато почина втората жена на Фердинанд, царица Елеонора реши, че нейното погребение трябва да се извърши в Боянската църква. И от двореца до Боянската църква има кортеж от граждани, които отиваха да я изпроводят до последното ѝ жилище. Аз бях към шест годишен.През 1961 г. имало някакво нареждане. Извадили останките и те са били погребани в Боянските гробища. Това зная от сегашния управител на църквата Трифон Анчев Трифонов".
Разказ на Стоян Бахчеванджиев, съхранен в "Златния фонд" на БНР можете да чуете в звуковия файл.
Къде е истината 105 години след смъртта на царица Елеонора Българска, оставила една добра ласка за България с благотворителната си дейност и съхранила със своето отношение и дейността си Боянската църква за поколенията?
"От южната страна на Боянската църква е гробът на царица Елеонора. Тя е погребана тук по нейно желание. Нейният принос за Боянската църква е безспорен. Царица Елеонора оценява безценното богатство на стенописите в църквата и кани чуждестранен реставратор, като заплаща неговото посещение и престоя му тук с лични средства“, споделя в "Нашият ден“ Станимира Дойчинова, уредник на Боянската църква "Св. Никола и св. Пантeлеймон" - филиал на Националния исторически музей.
В края на юни 2021 г. с усилията на реставратора от Националния исторически музей Йоан Донов, гробът на царица Елеонора е възстановен в целия му блясък.
В звуковия файл можете да чуете целия разказ на Станимира Дойчинова.През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в бъдещето е повече от сигурен, защото освен качествена храна, фермерските пазари създават и безценна..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..
В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..
С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg