Риалити форматите – нещо нечувано и невиждано в България до преди 10-11 години, а в момента най-популярните продукции? По какъв начин тези формати се отразяват върху ценностните нагласи на зрителя, дискриминационни ли са те и доколко?
“В тези формати има нещо много дискриминационно. Има нарушаване на човешки права, но проблемът е в това, че те се нарушават доброволно“, казва в “Нашият ден“ доц. Георги Лозанов и допълва:
“Покрай риалити форматите и покрай последните медийни практики нямаме чувство за стойността на това право нашият частен живот да не става публичен, да не се допуска публичният поглед до него. Има непрестанен стремеж от публиката да наднича през ключалката, да влиза в чуждия частен живот. И всички тези риалити формати, жълтите медии и т.н. удовлетворяват това желание. Въпросът е какво правим с това желание?
Лично аз смятам, че е много трудно дори да заемем радикална позиция, нямам никакво съмнение, че “Ергенът“ е дискриминационен по отношение на жените, но всички тези формати се случват на базата на доброволно участие на двете страни – на публиката и на тези, които влизат във формата."
Защо е този интерес към чуждия частен живот?
“Частният живот е свързан с тялото, телесността и с отношенията, които то създава. Вътре в тялото е заложена бомбата на човешката тленност. Единствената утеха в това, че си тленен, е фактът, че това не е твоя персонална съдба, а обща човешка участ. Тази утеха те кара да воайорстваш и да гледаш клюката“, посочва още доц. Лозанов в интервю за БНР.
“Аз не гледам риалити формати, но не е редно човек като мен да осъжда подобен тип формати и да отхвърля напълно тяхната обществено значение. Имам своите причини и основания да не ги гледам“, казва в ефира на “Нашият ден“ Искра Янкова, обществено ангажирана млада дама, занимаваща се с наука, която се вълнува от ценностите на социума, и допълва:
“Преди години съм правила такива опити, но любопитството ми бързо се изпари. Видях сходни форми и сходни сюжети, сходно представяне, липса на ясни критерии, което е един от основните проблеми на музикалните формати. Много професионалисти в областта, както и журналисти, биха потвърдили, че тези предавания не дават достатъчно добро представяне на всички участници в процеса на създаване на музика."
“Ергенът“
“Тезата ми в голяма степен е провокирана от риалити формата “Ергенът“. Това е формат, за който имам изключително негативно мнение. Тук се вижда сексуализацията на женския пол, дискриминацията и сексизмът спрямо жените, но всъщност това е двустранен сексизъм и най-вече автодискриминация от хора, които доброволно избират да бъдат в тази роля – на стоки на пазар“, посочва още тя.
“Не съм гледала статистики, но за да има толкова много риалити формати, вероятно има популярност, в противен случай телевизиите не биха могли да се издържат. Хляб и зрелища е древна максима, която винаги е вършела работа. Профилът на зрителите е, предполагам, всякакъв, подобен на тези, които гледат телевизия“, казва в “Нашият ден“ психологът Елена Ангелова и допълва:
“Играта и ролите са заложени във всички нас. Бидейки социална единица, човекът е принуден да играе непрекъснато в ежедневието си. Предполагам, че оглеждайки се в някой друг на екрана, той вижда и пример за подражание, и загуба на състезание. Има и нещо, за което най-общо бихме казали, че е излагане в публичното пространство. Това е подкрепящо за човека, за да смири егото и да си помисли, че един провал не означава край на живота и опитите“.
Много е важна подготовката на участниците, защото те стават пример за подражание. Тук идва и средата, в която растат децата. Вкъщи най-общо се учи ценността за доброто и злото, за адекватността на поведението, за спортсменството и колегиалността. Не съм особено притеснена от това, че има риалити формати“, посочва още тя.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Снимки: Pixabay
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg