Риалити форматите – нещо нечувано и невиждано в България до преди 10-11 години, а в момента най-популярните продукции? По какъв начин тези формати се отразяват върху ценностните нагласи на зрителя, дискриминационни ли са те и доколко?
“В тези формати има нещо много дискриминационно. Има нарушаване на човешки права, но проблемът е в това, че те се нарушават доброволно“, казва в “Нашият ден“ доц. Георги Лозанов и допълва:
“Покрай риалити форматите и покрай последните медийни практики нямаме чувство за стойността на това право нашият частен живот да не става публичен, да не се допуска публичният поглед до него. Има непрестанен стремеж от публиката да наднича през ключалката, да влиза в чуждия частен живот. И всички тези риалити формати, жълтите медии и т.н. удовлетворяват това желание. Въпросът е какво правим с това желание?
Лично аз смятам, че е много трудно дори да заемем радикална позиция, нямам никакво съмнение, че “Ергенът“ е дискриминационен по отношение на жените, но всички тези формати се случват на базата на доброволно участие на двете страни – на публиката и на тези, които влизат във формата."
Защо е този интерес към чуждия частен живот?
“Частният живот е свързан с тялото, телесността и с отношенията, които то създава. Вътре в тялото е заложена бомбата на човешката тленност. Единствената утеха в това, че си тленен, е фактът, че това не е твоя персонална съдба, а обща човешка участ. Тази утеха те кара да воайорстваш и да гледаш клюката“, посочва още доц. Лозанов в интервю за БНР.
“Аз не гледам риалити формати, но не е редно човек като мен да осъжда подобен тип формати и да отхвърля напълно тяхната обществено значение. Имам своите причини и основания да не ги гледам“, казва в ефира на “Нашият ден“ Искра Янкова, обществено ангажирана млада дама, занимаваща се с наука, която се вълнува от ценностите на социума, и допълва:
“Преди години съм правила такива опити, но любопитството ми бързо се изпари. Видях сходни форми и сходни сюжети, сходно представяне, липса на ясни критерии, което е един от основните проблеми на музикалните формати. Много професионалисти в областта, както и журналисти, биха потвърдили, че тези предавания не дават достатъчно добро представяне на всички участници в процеса на създаване на музика."
“Ергенът“
“Тезата ми в голяма степен е провокирана от риалити формата “Ергенът“. Това е формат, за който имам изключително негативно мнение. Тук се вижда сексуализацията на женския пол, дискриминацията и сексизмът спрямо жените, но всъщност това е двустранен сексизъм и най-вече автодискриминация от хора, които доброволно избират да бъдат в тази роля – на стоки на пазар“, посочва още тя.
“Не съм гледала статистики, но за да има толкова много риалити формати, вероятно има популярност, в противен случай телевизиите не биха могли да се издържат. Хляб и зрелища е древна максима, която винаги е вършела работа. Профилът на зрителите е, предполагам, всякакъв, подобен на тези, които гледат телевизия“, казва в “Нашият ден“ психологът Елена Ангелова и допълва:
“Играта и ролите са заложени във всички нас. Бидейки социална единица, човекът е принуден да играе непрекъснато в ежедневието си. Предполагам, че оглеждайки се в някой друг на екрана, той вижда и пример за подражание, и загуба на състезание. Има и нещо, за което най-общо бихме казали, че е излагане в публичното пространство. Това е подкрепящо за човека, за да смири егото и да си помисли, че един провал не означава край на живота и опитите“.
Много е важна подготовката на участниците, защото те стават пример за подражание. Тук идва и средата, в която растат децата. Вкъщи най-общо се учи ценността за доброто и злото, за адекватността на поведението, за спортсменството и колегиалността. Не съм особено притеснена от това, че има риалити формати“, посочва още тя.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Снимки: Pixabay
Днес отбелязваме 140 години от Съединението на България. Как политическите и международни измерения на този политически акт са вплетени в глобалния контекст на 1885 г. – година на научни открития, културни премиери и исторически промени по света? Журналистът Васил Велев вплита историята и любопитни факти от целия свят, за да покаже колко сложен..
Село Долен е разположено в т. нар. Дъбрашки район, на границата между Пирин и Родопите. Природата и усамотението там са сред причините Ана-Мария Велкова и Владислав Вълев да обикнат района и да оставят целия си предишен живот, заселвайки се в Долен. Те обитават малка къща в гората край сградите на старото ТКЗС, в чиито територии отглеждат кози от..
Фондация "Четири лапи" чества своята 25 години от началото на своята мисия – защита и грижа за животните. Организацията ще отбележи годишнината със специално събитие и първото по рода си VR преживяване в Парка за мечки в Белица. Ще бъде открита и нова изложбена зона, посветена на историята на парка, неговите обитатели и мисията на "Четири лапи"...
След протеста и автошествието на жителите на с. Локорско и кв. Кремиковци срещу инвестиционното намерение за изграждане на кариера за добив и преработка на строителни материали на територията на район "Кремиковци" – разговор в "Нашият ден" с Марин Грозданов , представител на инициативния граждански комитет, организирал протестната акция...
"Специални, равнопоставени и ценени в училище и в живота" е проект и инициатива на Средно училище "Иван Вазов" в град Сопот. Училището има сериозен опит в работата по европейски образователни проекти от 2007 година, основно по програмата на Европейската комисия Еразъм+. В "Нашият ден" разговаряме с координатора и основен двигател на тези..
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”...
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg