Червен килим, отбрана селекция от 14 пълнометражни и 5 късометражни филма, желание за споделеност, приобщаване към една общност, влюбена в българското кино, и очакване за много и различни емоции, предадени през езика на седмото изкуство – това обещава юбилейното 40-о издание на "Златна роза". Фестивалът на българския игрален филм започна и ще продължи до 29 септември.
Той беше открит с копродукция с българско участие – "Как се научих да летя" на сръбския режисьор Радивое Андрич, която разсмя през сълзи публиката и я върна в детството по красив, вълнуващ начин. Продължи с доза късометражни филми, детско кино, което не е за подценяване, още една копродукция, под която България се разписва – сръбското предложение за чуждоезичен "Оскар": филмът на режисьора Душан Милич "Мрак“, който не просто не остави равнодушни зрителите в залата, а буквално им взе дъх и им донесе сълзи в очите. След което ги довърши с първото предложение за същия този "Оскар" от българска страна – филмът "Майка" на Зорница София, който разказва какво означава не да станеш, а да бъде майка, при това на много деца, и показва как изкуството създава чудеса, особено с най-малките.
"Златна роза" 2022 тепърва има какво още да предложи на своята публика – дискусии, представяния на "Открити хоризонти", среща с кинаджии, изложба с лика на онези, които винаги ще помним. Фестивалът стана повод и в часа на "Кино с думи" да се заговори за развитието на българското кино и всичко, което то носи със себе си.
Изпълнителният директор на Националния филмов център Петър Тодоров, кинокритикът и изследовател на българското кино Александър Донев, който е председател на журито за пълнометражно кино в конкурсната програма на фестивала, и Николай Стоичков, основател на стрийминг платформата gledam.bg, която за първи път излъчва онлайн част от програмата на "Златна роза", коментираха тазгодишното издание.
Филмите в програмата са създадени в години на пандемия, но не носят усещане за тревожност. И все пак говорят за съвремието. От друга страна, липсват адаптации на съвременна литература. Екранизациите са често срещани в световното кино, а дори и в родния ни театър. Според Александър Донев това до известна степен показва и "някаква диагноза за състоянието на днешното българско кино". Неслучайно НФЦ има идеята и желанието да осъществи връзка между автори и филмови продуценти – срещи, на които да бъдат представяни български книги, с потенциал да се превърнат в сценарии, а оттам и в бъдещи филми. Идея, която е имала замисъла да се осъществи в рамките на това издание на фестивала, но най-вероятно ще бъде реализира догодина.
За сметка на това "Златна роза" 2022 представя немалко дебюти, като само в пълнометражното кино са налице четири. Това пък от своя страна подчертава наличието на обновление в българското кино.
Създава ли обаче родното ни седмо изкуство въздействащи похвати, които могат да влязат в употреба, а и биха имали способността да оставят следа в киноезика и изразните средства на съвременната ни кинематография? Или всъщност киното е достигнало една зрялост, в която това трудно би могло да се случи и новаторството по-скоро се крие в това как могат да бъдат използвани по актуален, а защо не и по атрактивен начин вече наличните течения в киното?
Петър Тодоров, Александър Донев и Николай Стоичков се обединяват около мнението, че и двата подхода са възможни днес и те са в ръцете най-вече на младите. Именно върху тях поставя акцента си 40-ото издание на фестивала на българския игрален филм. "Златна роза" има и младежко жури тази година, което също ще връчи награда.
Тримата се обединяват и по отношение на икономическата цензура в киното, която с днешна дата измества политическата такава.
Но можем ли все още да говорим за влияние на политиката върху облика на киното ни, в частност и на филмите в програмата на фестивала? И защо ролята на киноразпространителите е пренебрегвана, а в същото време е повече от ключова?
Директорът на ИА НФЦ Петър Тодоров, председателят на пълнометражното жури Александър Донев и Николай Стоичков от gledam.bg отговарят на тези и други въпроси в звуковия файл. В него ще чуете и как "Златна роза" се завръща към своята основна цел – да бъде истински празник на българското кино.
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" , неминуемо се сещаме и за първия (2023) – "Нови тъкачи за Габрово" , а и за втория (2024) – "Инфундибулум" (хроно-синкластичен, по "Сирените от Титан" на Вонегът). Те, нещата, са преплетени,..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София". Урбанистът продължава мисията си да възстановява паметта на София. Авторът възстановява паметта на българската столица от края на XIX и първата половина на XX век и подарява на читателите два..
От 1 до 6 октомври Варна бе домакин на традиционния Международен куклен фестивал "Златният делфин". Най-старият български фестивал за куклено изкуство се провежда на всеки три години на сцената на Варненския куклен театър. Представят се спектакли на режисьори от различни поколения, както и театър за най-малките и за семейна публика. "Маншон,..
Това не е просто фестивал, това е фестивал, който ти позволява да се провалиш. Позволява ти пълната свобода на творческото изразяване и излизане от зоната на комфорта. Арт директорът Александър Хаджиев в началото се заема с 180° Лаборатория за иновативно изкуство от позицията на артист, които търси същото за себе си. В днешна дата Лабораторията..
Сборникът "Дигитални неравенства" е резултат от голямо изследване на Института по философия и социология към БАН. Умното използване на интернет, дигиталната грамотност, изкуственият интелект вече се изследват като нова форма на капитал. Професор Румяна Стоилова, съставител на сборника и гл.ас. Камелия Петкова представят в "Какво се случва" данните...
В Комплексен онкологичен център (КОЦ) Пловдив прилагат международните стандарти за намаляване усложненията от химиотерапията при лечение на рак. Доктор..
Той се нарича "Активна София 65+: Заедно за по-пълноценен живот", негов автор е сдружение "Мулти култи колектив". Проектът е насочен както към българи,..
Проектът "Възможности за съпричастност" с автор Ивайло Аврамов изследва пространството на галерия "Куб", търсейки диалог между ресурсите на архитектурата и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg