Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Усещане за кино: "Златна роза" с 40-о издание във Варна

Снимка: zlatnaroza.bg

Червен килим, отбрана селекция от 14 пълнометражни и 5 късометражни филма, желание за споделеност, приобщаване към една общност, влюбена в българското кино, и очакване за много и различни емоции, предадени през езика на седмото изкуство – това обещава юбилейното 40-о издание на "Златна роза". Фестивалът на българския игрален филм започна и ще продължи до 29 септември.

Той беше открит с копродукция с българско участие – "Как се научих да летя" на сръбския режисьор Радивое Андрич, която разсмя през сълзи публиката и я върна в детството по красив, вълнуващ начин. Продължи с доза късометражни филми, детско кино, което не е за подценяване, още една копродукция, под която България се разписва – сръбското предложение за чуждоезичен "Оскар": филмът на режисьора Душан Милич "Мрак“, който не просто не остави равнодушни зрителите в залата, а буквално им взе дъх и им донесе сълзи в очите. След което ги довърши с първото предложение за същия този "Оскар" от българска страна – филмът "Майка" на Зорница София, който разказва какво означава не да станеш, а да бъде майка, при това на много деца, и показва как изкуството създава чудеса, особено с най-малките.

"Златна роза" 2022 тепърва има какво още да предложи на своята публика – дискусии, представяния на "Открити хоризонти", среща с кинаджии, изложба с лика на онези, които винаги ще помним. Фестивалът стана повод и в часа на "Кино с думи" да се заговори за развитието на българското кино и всичко, което то носи със себе си.

Изпълнителният директор на Националния филмов център Петър Тодоров, кинокритикът и изследовател на българското кино Александър Донев, който е председател на журито за пълнометражно кино в конкурсната програма на фестивала, и Николай Стоичков, основател на стрийминг платформата gledam.bg, която за първи път излъчва онлайн част от програмата на "Златна роза", коментираха тазгодишното издание.

Филмите в програмата са създадени в години на пандемия, но не носят усещане за тревожност. И все пак говорят за съвремието. От друга страна, липсват адаптации на съвременна литература. Екранизациите са често срещани в световното кино, а дори и в родния ни театър. Според Александър Донев това до известна степен показва и "някаква диагноза за състоянието на днешното българско кино". Неслучайно НФЦ има идеята и желанието да осъществи връзка между автори и филмови продуценти – срещи, на които да бъдат представяни български книги, с потенциал да се превърнат в сценарии, а оттам и в бъдещи филми. Идея, която е имала замисъла да се осъществи в рамките на това издание на фестивала, но най-вероятно ще бъде реализира догодина.

За сметка на това "Златна роза" 2022 представя немалко дебюти, като само в пълнометражното кино са налице четири. Това пък от своя страна подчертава наличието на обновление в българското кино.

Създава ли обаче родното ни седмо изкуство въздействащи похвати, които могат да влязат в употреба, а и биха имали способността да оставят следа в киноезика и изразните средства на съвременната ни кинематография? Или всъщност киното е достигнало една зрялост, в която това трудно би могло да се случи и новаторството по-скоро се крие в това как могат да бъдат използвани по актуален, а защо не и по атрактивен начин вече наличните течения в киното?

Петър Тодоров, Александър Донев и Николай Стоичков се обединяват около мнението, че и двата подхода са възможни днес и те са в ръцете най-вече на младите. Именно върху тях поставя акцента си 40-ото издание на фестивала на българския игрален филм. "Златна роза" има и младежко жури тази година, което също ще връчи награда.

Тримата се обединяват и по отношение на икономическата цензура в киното, която с днешна дата измества политическата такава.

Но можем ли все още да говорим за влияние на политиката върху облика на киното ни, в частност и на филмите в програмата на фестивала? И защо ролята на киноразпространителите е пренебрегвана, а в същото време е повече от ключова?

Директорът на ИА НФЦ Петър Тодоров, председателят на пълнометражното жури Александър Донев и Николай Стоичков от gledam.bg отговарят на тези и други въпроси в звуковия файл. В него ще чуете и как "Златна роза" се завръща към своята основна цел – да бъде истински празник на българското кино.

Снимка – "Златна роза" 2022
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Чупим шаблони

В редакция "Хумор и сатира" традиционно сме против шаблоните, чупим ги непрестанно, но не ги изхвърляме, че може да потрябват. Тази неделя след новините в 18 това изглежда така: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос". - "Истинските новини" – жителите на Канарските острови се бунтуват срещу туристите,..

публикувано на 26.04.24 в 18:35
Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев

Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев танцуват на фестивала "Екселсиор" в Сиена

В навечерието на Международния ден на танца "Артефир" запознава слушателите с една вълнуваща новина от звездната карта на световния балет. Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев на Балета на Държавна опера - Стара Загора участват в 12-ия Танцов фестивал "Екселсиор" в Сиена , под артистичното ръководство на маестро Марко..

публикувано на 26.04.24 в 15:00

"Виртуални тела 2.0" – точка на пресичане между изобразителното и танцовото изкуство

Един артистичен проект, в който пластики и картини оживяват чрез танц. Състоя се премиерата на второто издание на изложбата  " Виртуални тела 2.0" в галерия "Квадрат 500" – виртуална, интерактивна експозиция, която е съвместен проект на танцова компания "Хетероподи" и Националната галерия. В "Артефир" Росен Михайлов , главен хореограф на..

публикувано на 26.04.24 в 14:15

Девети брой на списание "Но поезия"

"Списание "Но поезия" излиза отново и за кратко след неколкогодишна пауза. Това е летният брой за 2024 г. Книжка 9 за големите неща." Това четем от името на "Но редакция"-та на списанието.  Петя Хайнрих пише в редакторския си текст: "За този брой пожелахме българските поети да ни изпращат текстове, засягащи голямото. Гранд, мега, гига, хипер, супер..

публикувано на 26.04.24 в 13:34

Награда "Рицар на книгата" – шумните герои на литературата

По случай Световния ден на книгата и авторското право (23 април) Асоциация "Българска книга" връчи за двадесети пореден път наградата "Рицар на книгата" . Наградата е знак на признание за усилията, свързани с насърчаването на четенето и популяризирането на книгата. Отличието получават личности и организации, обобщени в четири категории – за..

публикувано на 26.04.24 в 13:28