Историческият музей в гр. Балчик е приемник на първия музей-галерия, който е създаден през 1937 г., по време на румънската окупация и е бил разположен в сградата на бившия хотел Дионисополис. В неговата експозиция са били изложени живописни творби, антични статуи, сред които и торс на бог Дионис, редки монети и други експонати, намерени на територията на града и околностите. През 1940 г., когато Южна Добруджа е върната в пределите на България, музеят е закрит и всички негови колекции са изнесени в Румъния.
Началото на съвременната музейна дейност е от 1961 г., когато е представена първата археологическа сбирка в Балчик, а през 1969 г. вече са обособени няколко отдела: "Археология", "Етнография", "История на българските земи 15-19 в.", "История на капитализма и революционното работническо движение", "Социалистическо строителство" и "Художествен отдел" и в гр. Балчик започва да функционира държавен исторически музей.
За неговата дейност днес и интересните експонати, които съхранява, в предаването разговаряхме с Радостина Енчева, директор на ИМ-Балчик. В студиото гостува и Николай Ангелов, кмет на Община Балчик, който сподели своето виждане за отношението на жителите на Балчик към своята история и паметниците на културата, а също и за усилията, които Общината полага за опазването и популяризирането на културното наследство на града.
Според г-жа Енчева съдбовна случайност я отвежда в музея. "Случайно попаднах в музея. Завърших български език и история, но имаше свободно място за археолог, кандидатствах, приеха ме и така започна всичко. Археологията в гр. Балчик е много силна, защото градът е с над 2600 годишна история и където и да започне да се копае, винаги излизат находки. По повод юбилея, който отбелязахме на 20 октомври 2021 г., направихме един сборник "60 години Исторически музей – Балчик". Една изложба, която е с пана – с всички обекти и всички атрактивни находки на Балчик – и тя все още е на центъра на града. Също така беше монтиран и барелеф на Клара Петкова, която е основоположник на музейната сбирка. И всичко това беше финансирано от Община Балчик, за което искам да благодаря на господин Николай Ангелов. За мен е много важно съгражданите ми да влизат в музея, да влизат в галерията, да влизат в етнографската къща."
По време на разговора г-н Ангелов подчерта, че един от най-важните въпроси, свързани с опазването на културното наследство, е въпросът за дарителството и меценатството. "Дарителството и меценатството са изключително важни, но те не се стимулират от държавата. Хората на искат да получават само едно обикновено "благодаря". Искат да получат и данъчни облекчения и желаят да насочат своите усилия и средства в области, в които те желаят. И когато човек иска да подпомага музейното дело, би следвало по някакъв начин да бъде стимулиран. Има много хора, които освен със средства, помагат и с доброволен труд, даже и с идеи. И за това нещо, освен едно "благодаря" от кмета или от директора на музея, те не получават нищо в тази държава. И би следвало наистина да обърнем сериозно внимание на законодателството и да поощрим по всякакъв начин тези дарители и меценати, за да може меценатството и дарителството да се превърне в традиция за българското общество…"
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg