Необратими фактори за развитието на сърдечно-съдовите заболявания са фамилната обремененост, полът и напредналата възраст. Друга причина, която кара сърцето да боледува, е съвременния свят и въздухът, който дишаме. Мръсният въздух може да бъде достатъчно стресов фактор, водещ до инфаркт на миокарда или сърдечна недостатъчност.
Към обратимите фактори на сърдечно-съдовите заболявания спадат тютюнопушенето, липидните нарушения, затлъстяването – особено когато е свързано с голяма коремна обиколка, високото кръвно налягане, липсата на физическа активност, високото кръвно налягане и диабет, както и психологическият стрес. Повечето от обратимите фактори се повлияват от начина на хранене, по този начин може да се намали съществено вероятността от сърдечно-съдови заболявания.
"Мъжът и жената са еднакво изложени на сърдечно-съдов риск. Особено при жени над 35 години. Това, от една страна, е свързано с настъпилата индустриализация, социалния начин на живот, който променя начина на стрес, на комуникация между различните популации, и най-вече влизането на друга рискова среда, като тютюнопушене, приемане на допълнителни вещества, които увреждат по един или друг начин сърцето и коронарните съдове. Нездравословният начин на хранене отключва развитието на дислипидемия, наднормено тегло, което също води до увеличаване на риска от сърдечно-съдови заболявания", посочва в "Нашият ден" доц. д-р Красимира Христова, кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика.
През последните години се следи индексът на телесната маса, който служи за определяне на нормалното здравословно тегло при хора с различен ръст и за диагностициране на затлъстяване или недохранване, допълва кардиологът.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
