“Всички последни неща“ – нова книга от Валентин Калинов

“Всички последни неща“ е новата книга на философа Валентин Калинов.

"Първоначално исках да напиша книга за унищожението на човека. Но когато започнах да пиша, от унищожението не остана много. Останаха, по-точно казано, тези неща, тоест всички последни неща. Само за тях си струва да се говори, и за нищо друго. Някои от главите в тази книга са посветени на детството, други на проблемите на семеизпразването у човека, трети на това, което се нарича любов. А също и на онова, което се сънува. Всички до една, разбира се, са посветени на смъртта, защото писането е разговор с мъртвите. А и без това мъртвите са навсякъде“, пише за книгата нейният автор.

“Книгата за мен е търсене на път в моя собствен език. Главната задача е да говорим и да изговорим кои сме ние и какво сме. Това е главната задача, но тя винаги остава нерешена. Никога не можем да се срещнем в езика със самите себе си, защото нашето себе си е изобретение на нашия език“, казва Калинов в интервю за БНР.

• Валентин Калинов: Путин е най-големият противник на бъдещето на Русия
  
• Валентин Калинов: 2021-ва беше по-скоро година на страхуващия се човек 
• През отворената врата на започващата година

“Прощаването с метафорите е безспорно една от болките на пишещия човек, но понякога не е толкова зле то да се осъществи. Може би писането е призовано да даде отговор на въпроси, на които не може да бъде даден отговор. То представлява постоянно упражняване в това да се опиташ да отговориш, да създадеш и сътвориш нещо, което ще бъде отговор на един въпрос с ясната представа, че отговор на този въпрос не може да се даде изобщо“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“.

Надеждата...

“Надеждата я създава света и надеждата създава човешкия свят всеки ден. Истинската точка на надеждата е и точка на една обезнадежденост, в която ти ясно си даваш сметка, че висиш над нищото. Затова надеждата е по-трудна от страха, защото тя съчетава в себе си тези две противоположности, които те изправят пред една бездна, в която всеки един момент можеш да пропаднеш. Надеждата в човешкото сърце отваря и една бездна в него. Човекът винаги го е страх да погледне в нея. Онова, което му остава е просто люшкане в надеждите“, казва още той и споделя:

“Живеенето никога не може да бъде прилично. То се състои от достатъчно много външни и вътрешни неприлични дейности, които човекът извършва всекидневно, при това с особено усърдие“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.