Националистите в Босна се провалиха: Двама от трима президенти са социалдемократи

Върховният представител на международната общност спешно ремонтира изборното законодателство

публикувано на 07.10.22 в 11:15

Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 2 октомври в Босна и Херцеговина се проведоха общи избори – за членове на колективното босненско Председателство, за народни представители в Долната камара на националния парламент, на парламентите на двете съставни единици, както и в парламентите на десетте кантона на Мюсюлманско-хърватската федерация. В Република Сръбска също така избираха президент и вицепрезидент. Около 3,3 милиона души от общо 3,5 милиона население имаха право на глас.

Гласоподавателите избират босненски сърбин, хърватин и мюсюлманин, които ще са тримата членове на общото за цяла Босна Председателство, оглавявано на ротационен принцип от един от представителите на трите общности.

Политическата структура на Босна е известна като една от най-сложните в света, а актуалното държавно устройство в Босна и Херцеговина е резултат от Дейтънското мирно споразумение, което през 1995 г. слага край на горещия конфликт в страната. Балканска държава е съставена от две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно със сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

"Изборите в Босна и Херцеговина се проведоха в една ситуация, която е определяна като най-сериозната политическа криза в страната от 1995 година.

В Босна нямаше местни анкети за обществените нагласи, които да дадат някаква ориентация, кой и коя партия биха победили на изборите“, коментира за "Нашият ден" София Ангелова, отговорен редактор в Дирекция Балкани на БТА.

Босненските мюсюлмани представляват мнозинство в страната. Те са 50% от населението, сърбите са 30%, а хърватите са около 15%. Това етническо съотношение играе важна роля в политическите процеси в страната.

"Статуквото ще се запази в крайна сметка, но ще има оспорвана битка между кандидатите за представители на босненските мюсюлмани в мултиетническото президентство на страната, което е съставено от трима представители на отделните етнически общности“, посочва София Ангелова.

Резултатите от изборите показаха, че ненационалистически кандидати печелят местата за босненските и хърватските членове в тричленното мултиетническо президентство на страната. За този пост от босненските мюсюлмани се конкурираха Бекир Изетбегович от националистическата бошняшка Партия на демократичното действие и умереният Денис Бечирович от Социалдемократическата партия, чиято кандидатура бе подкрепена от 11 опозиционни партии, като Изетбегович понесе тежко поражение. Хърватинът Желко Комшич от Демократичен фронт остава на поста си за четвърти път. Президентът, представляващ сръбското малцинство, ще бъде Желка Цвиянович от националистическия Съюз на нeзависимите социалдемократи. Тя оглавяваше Република Сръбска, защото тази съставна част на Босна има отделен президент, различен от сръбския член на босненското президентство.

Интригата в Република Сръбска е сблъсъкът между Милорад Додик, който досега беше сръбският член на тричленното мултиетническо президентство на Босна, и Йелена Тривич, преподавател по икономика от опозиционната Партия на демократичния напредък. В нощта на изборите и двамата заяви, че са победители. Но ЦИК обяви, че Додик печели. Опозицията постави под съмнение този резултат и поиска повторно преброяване на гласовете.

"В Босна се усеща едно разочарование, даже недоволство към ЕС, след като това лято Украйна и Молдова получиха статут на страни кандидатки за членство. Мнозинството от обикновените хора имат очаквания страната им да излезе от този етап – застой по пътя към ЕС", твърди София Ангелова.

Веднага след края на изборния ден върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит наложи промени в Избирателния закон. Той има право на подобни промени, когато реши, че политическият процес в страната се намира в безизходица. Нужен е един негов подпис, без промените да се съгласуват с босненските институции.

Кристиан Шмит увеличи броя на депутатите в парламента на страната и начина на гласуване в националния и Федерация Босна и Херцеговина. Това е едната съставна част на страната, предимно населена от бошняци и хървати. Според критици той наклони везните в полза на хърватските националисти, коментира София Ангелова.

Целия коментар на София Ангелова можете да чуете в звуковия файл.