Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Националистите в Босна се провалиха: Двама от трима президенти са социалдемократи

Върховният представител на международната общност спешно ремонтира изборното законодателство

Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 2 октомври в Босна и Херцеговина се проведоха общи избори – за членове на колективното босненско Председателство, за народни представители в Долната камара на националния парламент, на парламентите на двете съставни единици, както и в парламентите на десетте кантона на Мюсюлманско-хърватската федерация. В Република Сръбска също така избираха президент и вицепрезидент. Около 3,3 милиона души от общо 3,5 милиона население имаха право на глас.

Гласоподавателите избират босненски сърбин, хърватин и мюсюлманин, които ще са тримата членове на общото за цяла Босна Председателство, оглавявано на ротационен принцип от един от представителите на трите общности.  

Политическата структура на Босна е известна като една от най-сложните в света, а актуалното държавно устройство в Босна и Херцеговина е резултат от Дейтънското мирно споразумение, което през 1995 г. слага край на горещия конфликт в страната. Балканска държава е съставена от две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно със сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

"Изборите в Босна и Херцеговина се проведоха в една ситуация, която е определяна като най-сериозната политическа криза в страната от 1995 година.

В Босна нямаше местни анкети за обществените нагласи, които да дадат някаква ориентация, кой и коя партия биха победили на изборите“, коментира за "Нашият ден" София Ангелова, отговорен редактор в Дирекция Балкани на БТА.

Босненските мюсюлмани представляват мнозинство в страната. Те са 50% от населението, сърбите са 30%, а хърватите са около 15%. Това етническо съотношение играе важна роля в политическите  процеси в страната.

"Статуквото ще се запази в крайна сметка, но ще има оспорвана битка между кандидатите за представители на босненските мюсюлмани в мултиетническото президентство на страната, което е съставено от трима представители на отделните етнически общности“, посочва София Ангелова.

Резултатите от изборите показаха, че ненационалистически кандидати печелят местата за босненските и хърватските членове в тричленното мултиетническо президентство на страната. За този пост от босненските мюсюлмани се конкурираха Бекир Изетбегович от националистическата бошняшка Партия на демократичното действие и умереният Денис Бечирович от Социалдемократическата партия, чиято кандидатура бе подкрепена от 11 опозиционни партии, като Изетбегович понесе тежко поражение. Хърватинът Желко Комшич от Демократичен фронт остава на поста си за четвърти път. Президентът, представляващ сръбското малцинство, ще бъде  Желка Цвиянович от националистическия Съюз на нeзависимите социалдемократи. Тя оглавяваше Република Сръбска, защото тази съставна част на Босна има отделен президент, различен от сръбския член на босненското президентство.

Интригата в Република Сръбска е сблъсъкът между Милорад Додик, който досега беше сръбският член на тричленното мултиетническо президентство на Босна, и Йелена Тривич, преподавател по икономика от опозиционната Партия на демократичния напредък. В нощта на изборите и двамата заяви, че са победители. Но ЦИК обяви, че Додик печели. Опозицията постави под съмнение този резултат и поиска повторно преброяване на гласовете.

"В Босна се усеща едно разочарование, даже недоволство към ЕС, след като това лято Украйна и Молдова получиха статут на страни кандидатки за членство. Мнозинството от обикновените хора имат очаквания страната им да излезе от този  етап – застой по пътя към ЕС", твърди София Ангелова. 

Веднага след края на изборния ден върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит наложи промени в Избирателния закон. Той има право на подобни промени, когато реши, че политическият процес в страната се намира в безизходица. Нужен е един негов подпис, без промените да се съгласуват с босненските институции.

Кристиан Шмит увеличи броя на депутатите в парламента на страната и начина на гласуване в националния и Федерация Босна и Херцеговина. Това е едната съставна част на страната, предимно населена от бошняци и хървати. Според критици той наклони везните в полза на хърватските националисти, коментира София Ангелова.

Целия коментар на София Ангелова можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Райна Манджукова, Нина Цанева и Милен Митев

Заедно в подкрепа на българските културни дейци зад граница

Днес в 14 ч. в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) ще се проведе учредително събрание на Асоциацията на българските културни сдружения в чужбина. Инициативата ще обедини усилията на българските културни организации по света и ще създаде платформа за по-ефективна връзка между институциите. От 22 до 25 юли във..

публикувано на 29.07.25 в 09:35

Хармония чрез храна: практическо въведение в Аюрведа

Днес Регионална библиотека "Пейо Яворов" в Бургас ще бъде домакин на вдъхновяваща и практична среща с древната мъдрост на Индия. Темата е как храната може да се превърне в най-мощното ни лекарство. Поводът – безплатна лекция на един от водещите преподаватели по Аюрведа в България – Юрий Ковачев. Началото е в 19:00 ч., а входът е свободен...

публикувано на 29.07.25 в 09:27

Космосът говори: Слушаме ли правилно?

Ratio отправя покана за събитието "Космосът е голям и живот дебне отвсякъде", посветено на търсенето на живот извън Земята, което ще се проведе днес в София. На сцената ще излязат двама изключителни експерти, които ще представят различни перспективи по темата. Това са д-р Веселин Костов – астроном и изследовател от NASA, и Петър Ефтимов – биолог и..

публикувано на 29.07.25 в 09:17
Стела Николова и Доналд Байфийлд

Един растителен ресторант

Стела Николова учи Сценични изкуство в Щатите, откъдето се връща преди няколко години заедно със съпруга си Доналд Байфийлд. В София двамата създават ресторант за веганска храна, който бързо се разраства. Какви са ползите от храненето с растителни продукти, как веганското меню снабдява човешкия организъм с протеини и как се изработват рецептите..

публикувано на 29.07.25 в 08:35
Владимир Митев

Владимир Митев за ситуацията в Близкия изток

Владимир Митев е репортер в Румънска редакция на радио "България". Говори свободно румънски език. Отделно от това е завършил "Иранистика" в СУ "Св. Климент Охридски" и създател също на блога "Персийският мост на приятелството". Участник в много и различни международни проекти. Блогът "Персийският мост на приятелството" набра доста популярност по..

публикувано на 28.07.25 в 15:25