Всички сме отраснали с изображението на еволюцията от човекоподобна маймуна до човек, изправен и с копие или оръдие на труда в ръка. Минава време, преди да осъзнаем, че Хомо Сапиенс далеч не е бил единственият представител на хоминидите, населявали Земята.
Различни науки са изследвали произхода на човека и са се опитвали да вникнат във взаимоотношенията му с останалите видове. Знаем, че нашият предшественик, носещ гордото име разумен, е имал потомство с останалите хоминиди. ДНК, предавана от тези изчезнали предци, е повлияла човешкото здраве и физиология. Например, генетични варианти, наследени от денисовци, са помогнали на хората да се адаптират към голямата надморска височина в Тибет. Някои неандерталски гени пък са свързани с по-висок риск от развитие на определени заболявания, включително тежък COVID-19.
Самото извличане на ДНК материал от толкова древен материал се е смятало за невъзможно и мнозина са гледали на работата на проф. Сванте Паабо с неверие и дори насмешка.
Оказва се обаче възможно и проф. Паабо не само съединява малки фрагменти ДНК в четивни последователности и успява да събере пълната книга с генетични инструкции на неандарталеца, но и създава цяла нова наука – палеогеномиката.
Работата на Паабо също така се задълбочава и в малки генетични промени, които може да са повлияли на еволюцията на човешкия мозък.
Откритията на проф. Паабо имат фундаментално значение, но и редица приложения в практическата наука и хвърлят светлина върху изграждането на имунната система у човека.
За приноса и значението на работата на шведския учен разказва проф. Георги Милошев, ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика, БАН, който следи от години работата на проф. Паабо и на разбираем език разказва защо тя е толкова важна и ценна.
Доскоро за квантовите технологии се говореше по-скоро хипотетично и като на нещо от бъдещето, но квантовата революция е на прага ни и имаме шанс да не сме в догонваща позиция. Център за квантови технологии ще бъде изграден към Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", неговата амбиция е да създава научна продукция не само в рамките на..
В "Покана за пътуване" гостува Марина Цветанова, модел, бизнесдама, носителка на титлата Мисис България 2019. Завършила е журналистика със специалност телевизия. Запален пътешественик е и освен желанието да види нови страни, участието ѝ в кастинги за модни събития я разхожда по света. Тя неотдавна се завърна от Канада, но "нейната" част от света е..
"Само молитви и пост в пустинята могат да изкоренят духа на злото от човешкото сърце", пише Маргарет Дженингс за ранните християнски отшелници. За съжаление, добавя тя, по стара библейска, старозаветна традиция злите духове обичат да се скитат именно в пустинята. Третият епизод от демоничното издание на Радиоенциклопедията, посветено на дявола в..
За повечето хора те априори са осъдени престъпници. Без значение дали става дума за противообществени прояви или за извършени престъпления. За някои медии пък те просто са част от "пикантните теми", за които има готови етикети и стандарти за отразяване, без значение как това "отразяване" влияе на "малкия престъпник". За институциите..
Албена и Павел Благеви гостуваха в "Покана за пътуване", след като изкачиха Килиманджаро и веднага щом изминаха 779-те километра на Камино. Преди броени дни те се завърнаха от най-високо място. Долетяха от Непал със сертификати, че са достигнали до базовия лагер в подножието на Еверест. Как да не ги покани за разговор човек?! Запитах ги ще бъде ли..
Идеята да бъдат събрани разговори, рецензии портрети, спомени за Иван Черкелов в книга е на Боян Папазов, който пише за него: "Беше роден за проповедник...
В Сатиричния театър "Алеко Константинов" на 10 декември 2023 г. от 19.30 часа е премиерата на "Последният страстен любовник" от Нийл Саймъ н. Постановката..
За четвърти път Антикорупционният фонд връчи наградата си "Червена линия". Получават я журналисти от печатни издания, електронни и онлайн медии, които чрез..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
