Всички сме отраснали с изображението на еволюцията от човекоподобна маймуна до човек, изправен и с копие или оръдие на труда в ръка. Минава време, преди да осъзнаем, че Хомо Сапиенс далеч не е бил единственият представител на хоминидите, населявали Земята.
Различни науки са изследвали произхода на човека и са се опитвали да вникнат във взаимоотношенията му с останалите видове. Знаем, че нашият предшественик, носещ гордото име разумен, е имал потомство с останалите хоминиди. ДНК, предавана от тези изчезнали предци, е повлияла човешкото здраве и физиология. Например, генетични варианти, наследени от денисовци, са помогнали на хората да се адаптират към голямата надморска височина в Тибет. Някои неандерталски гени пък са свързани с по-висок риск от развитие на определени заболявания, включително тежък COVID-19.
Самото извличане на ДНК материал от толкова древен материал се е смятало за невъзможно и мнозина са гледали на работата на проф. Сванте Паабо с неверие и дори насмешка.
Оказва се обаче възможно и проф. Паабо не само съединява малки фрагменти ДНК в четивни последователности и успява да събере пълната книга с генетични инструкции на неандарталеца, но и създава цяла нова наука – палеогеномиката.
Работата на Паабо също така се задълбочава и в малки генетични промени, които може да са повлияли на еволюцията на човешкия мозък.
Откритията на проф. Паабо имат фундаментално значение, но и редица приложения в практическата наука и хвърлят светлина върху изграждането на имунната система у човека.
За приноса и значението на работата на шведския учен разказва проф. Георги Милошев, ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика, БАН, който следи от години работата на проф. Паабо и на разбираем език разказва защо тя е толкова важна и ценна.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
