Всички сме отраснали с изображението на еволюцията от човекоподобна маймуна до човек, изправен и с копие или оръдие на труда в ръка. Минава време, преди да осъзнаем, че Хомо Сапиенс далеч не е бил единственият представител на хоминидите, населявали Земята.
Различни науки са изследвали произхода на човека и са се опитвали да вникнат във взаимоотношенията му с останалите видове. Знаем, че нашият предшественик, носещ гордото име разумен, е имал потомство с останалите хоминиди. ДНК, предавана от тези изчезнали предци, е повлияла човешкото здраве и физиология. Например, генетични варианти, наследени от денисовци, са помогнали на хората да се адаптират към голямата надморска височина в Тибет. Някои неандерталски гени пък са свързани с по-висок риск от развитие на определени заболявания, включително тежък COVID-19.
Самото извличане на ДНК материал от толкова древен материал се е смятало за невъзможно и мнозина са гледали на работата на проф. Сванте Паабо с неверие и дори насмешка.
Оказва се обаче възможно и проф. Паабо не само съединява малки фрагменти ДНК в четивни последователности и успява да събере пълната книга с генетични инструкции на неандарталеца, но и създава цяла нова наука – палеогеномиката.
Работата на Паабо също така се задълбочава и в малки генетични промени, които може да са повлияли на еволюцията на човешкия мозък.
Откритията на проф. Паабо имат фундаментално значение, но и редица приложения в практическата наука и хвърлят светлина върху изграждането на имунната система у човека.
За приноса и значението на работата на шведския учен разказва проф. Георги Милошев, ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика, БАН, който следи от години работата на проф. Паабо и на разбираем език разказва защо тя е толкова важна и ценна.
В Хамбург от 21 до 23 октомври се провежда Hydrogen Technology World Expo – най-голямото събитие в света, посветено на водорода. Учени, инженери, изследователи, политици и бизнес лидери се срещат в Хамбург, за да си сътрудничат и да ускорят водородната революция. Осем европейски журналисти, избрани чрез неотдавнашния конкурс на CLEW..
В книгата си "Предопределен" Робърт Саполски атакува идеята, че има самостоятелен Аз. Във "Време за наука" разговаряме с преводача на книгата Росен Люцканов – за това как работи съзнанието и защо Саполски е един от най-интересните научно-популярни автори на нашето време. Саполски е интердисциплинарен учен – специалист по поведенчески..
Италианският град Лече е разположен, там където започва токът на Ботуша и се срещат водите на Йонийско и Адриатическо море, а високи живописни скали се редуват със златни плажове и гори. Наричат го "Флоренция на Юга" или "Бароковата перла на Италия". И това не е изненадващо. Този архитектурен стил царува по улиците на историческия център. В него се..
Отправяме се на пътешествие към два от останалите обекти на Музея на занаятите в Троян. Запознаваме се с историята на единствената художествена галерия в града "Серякова къща", построена на мястото на дома на Ботевия четник Георги Серяков (Гио). За отношението на посетителите към изобразителното изкуство и различните изложби, които галерията..
България има реален интерес да инвестира средства в квантовите компютри, ако иска да е в крак с времето. Страната ни има потенциал и специалисти за това. Тя се изкачва в челните редици на квантовата физика, а технологичните новости не спират да ни изненадват. Фантастиката става реалност, а квантовите компютри отварят врата към нови възможности и..
Едно пътуване, започнало преди повече от 30 години, има нова спирка в Берлин. Фотографската изложба “Пътешествия“ на Симеон Лютаков , която включва кадри..
В навечерието на Деня на народните будители ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура събира в четири октомврийски епизода..
На 16 октомври фондация "За Доброто" проведе символична акция под наслов "Бутаме детското здравеопазване" . Екипът и доброволци на организацията бутаха..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
