Под знака на извънредните парламентарни избори живяхме последния месец. Дори войната, водена съвсем близо до нас, мина сякаш на заден план. И съвсем за кратко вниманието на обществото ни беше привлечено от поредното насилие срещу дете в Пловдив. Осиновено дете, постъпило с кома в болницата. Точно толкова кратко беше и времето, отделено за изоставеното в бургаска болница бебе № 999, наречено Антония. Но за екипа на "Познати и непознати" подобни явления са на постоянен фокус. Защото именно те са мерилото за Човечност на обществото ни. Човечност, която не е нито временна, нито предсрочна, а постоянна. Постоянна и в мирно, и в изборно време.
И тъй като последният случай в Пловдив привлече вниманието върху осиновените деца и отношението на осиновителите върху тях, екипът избра да говорим за това.
Независимо от етнически произход или политически пристрастия, всички ние сме отговорни към общото си бъдеще. А в неговия център винаги са децата. За процедурата по осиновяване и контрола през следосиновителния период; за пробойните в прилагането на разписаните механизми и за възможността за разсиновяване – за всичко това разговаряме с Цвета Бахчеванджиева, гл. експерт в Дирекция "Дейности и мерки за закрила на детето" в АСП.
Колкото и да е добър един закон, важно е как той се прилага. Затова в разговора включваме и представителите на НПО. Има ли пробойни и къде са те в процедурата и в механизма за контрол през следосиновителния период; как могат да бъдат отстранени и какви възможности за превенция на случаите като този в Пловдив съществуват – отговаря ни Величка Дошева – психолог, председател на Българска асоциация осиновени и осиновители.
Важна част от разговора за осиновяването е и възможността едно осиновено дете да бъде разсиновено, каквато възможност е предвидена и дадена от закона. Активно ангажирани с темата са експертите от Комплекса за социални услуги за деца и семейства в гр. Пловдив. Какви са причините да се стига до там и към какво трябва да е насочено вниманието на обществото – чуйте Неда Петрова, директор на Комплекса.
На малък кръстопът в близост до гр. Харманли, или иначе казано – в сърцето на Сакар, където вината са меки, ароматни и с вкус на плодове, има малка винарска изба, първата в харманлийско, а сега част от по-голямо начинание. Избата е създадена през 2005 г. и има собствени лозови масиви, сред които тези с мерло са доста по-стари от самата нея...
На 28 февруари светът отбелязва Световния ден на редките болести – ден, посветен на повишаването на осведомеността за заболявания, които засягат малка част от населението, но имат сериозно отражение върху живота на пациентите. Едно от тези заболявания е нарколепсията – тежко неврологично разстройство, което драстично нарушава ритъма сън-будност...
На седмата официална церемония "Дарител на година" Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отличи спомоществователите, партньорските институции и организации, допринесли през 2024 година за работата и мисията на НБКМ. Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио получи наградата в категория "Медийно партньорство". Наталия..
Проф. д-р Диана Попова , началник на Националния референтен център по аудиология и заболявания на слуха към клиниката по УНГ болести в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ", е гост в Lege Artis. Една част от заболявания, свързани с увреден слух, започват още при раждането. Прави се неонатален слухов скриниг в родилния дом или по-късно от ушни..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от терапевтични възможности. Гръдният хирург д-р Анатоли Семков от Клиниката по гръдна хирургия в университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" споделя важни аспекти от..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg