Под палката на маестро Пламен Джуров на 21 октомври в зала "България" от 19.00 ч. Радиосимфониците ще представят цветна и вълнуваща програма, която включва "Поема-ноктюрно" на малко познатия български композитор Хераклит Несторов.
Неслучайно проф. Джуров споделя, че това е "едно българско произведение от преди 100 години от българин, който е живял преобладаващо в чужбина, заради това произведението е много различно от това, което имаме по това време в България, и е много поетично – "Поема-ноктюрно". Зрително, като че ли можеш да си прибавиш филм към него, толкова изразително. Усеща се отгласът на Дебюси, на Скрябин. Естетско произведение и доста сложно, като фрактура. Написано е толкова прецизно, което рядко се случва в нашите партитури“.
По време на концерта ще прозвучи един от най-красивите шедьоври на Пиацола "Adios Nonino". "Това е най-прочувственото танго, пише го в деня, в който баща му умира. Това е много личен, интимен изказ с езика на музиката", споделя проф. Джуров. Солист е Стоян Караиванов – първият български бандонеонист, който свири на класическата аржентинска система.
Радиосимфониците ще представят Сюити №1 и №2 от музиката към драмата "Арлезианка" на Жорж Бизе, които влизат в златния фонд на световната симфонична литература. "Ако Бизе не беше написал "Арлезианка", след това шедьовърът му, операта "Кармен", нямаше да бъде такъв. Защото проекциите намират още повече разцвет в операта "Кармен", споделя проф. Джуров.
Посланието на маестро Джуров съм публиката е: "Животът продължава, търсете вътрешната хармония, търсете красотата. Не се задоволявайте само с новините за кризи, за поскъпвания, за война, за жертви".
И допълва, че "една война може да срине всичките ти надежди, че работиш за по-хармоничен, по-красив свят, като видиш тези работи, защото, като видиш за разлика от войните в другите континенти, които много пъти гледаме като статистика или като съревнования на две страни. Този път, близостта, изненадата, грубостта разтърсват всеки човек".
Музикалната сцена в България спрямо другите музикални сцени, погледната през призмата на Covid-19 пандемията, е различна и по-специфична.
"Първото, което трябва да уточним, е, че има известна разлика между музикалната сцена на столицата и музикалните сцени в страната. В столицата музикалният живот е много интензивен – големи състави, малки, операта. Всеки ден има по нещо. Колегите работят много интензивно, даже на моменти пресищаме публиката. Не е така в страната, много от градовете са със силно намалено население. Това, разбира се, се отразява на залите, но има едно добродетелно нещо, което правят съставите в страната, започнаха да пътуват. Опитват се да запълнят тези бели петна в музикалната карта на България", посочва маестрото.
След пандемията има отдръпване на публиката, но може би с една по-добра политика може да се направи нещо. При сегашната икономическа ситуация на много голяма пропаст между високи и ниски доходи трябва да се помисли за цените на билетите в София, твърди проф. Джуров.В продължение на 35 години проф. Пламен Джуров е на диригентския пулт на Камерен ансамбъл "Софийски солисти". В тази музикална формация винаги са свирили само мъже, които винаги свирят прави. Може би в това се крие чарът на всяко едно изпълнение, защото звукът и поведението са по-различни.
Според маестрото София има крещяща нужда от още една акустична зала, но "нека първо купим изтребителите". И припомня как са построени Софийската опера и зала "България".
Посланието
"Да бъде по-светло на душата ни. Да сме настроени по-приятелски. Да се радваме на хубавите работи. Да не се вживяваме в тези трагедии, които ни показват, защото изказваш състрадание, но не бива да бъде като травма, защото се лишаване от сила и енергия за живот", казва проф. Джуров.
Филмът на Божидар Стоилков "Линии на времето: Българският модернизъм" предлага нов поглед към наследството на българския архитектурен модернизъм. Той е първата част от поредицата "Архитектурата преди и сега", създадена в сътрудничество с Клуб "Смисъл". В "Какво се случва" филма представят продуцентката му Силвия Куманова и архитект Веселин Алексиев..
Фотограф, разказвач на истории, който живее между България и САЩ. Репортерските ѝ интереси са насочени към истории за миграция, принудителна асимилация, равенство между половете и маргинализирани общности. "Аз съм българо-турски фотожурналист на свободна практика, базиран на Балканите (предимно в България) и Сан Франциско, Калифорния, казва..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и каза: "Тато падна". – така Васко Кръпката си спомня датата 10 ноември 1989 година – Казах: Другарко, много сте се напила! Не може да бъде! Не ѝ взех пари, прибрах се вкъщи и си пуснах "Свободна..
Предаването "Литературата. Начин на упортреба" е посветено този път на полската следвоенна поезия – поетите Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и Тадеуш Ружевич. Разказват повече преводачът Камен Рикев и д-р Кристиян Янев. Чеслав Милош (1911 – 2004), един от най-именитите полски писатели на ХХ век. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002 година насам наградите "Златният будилник" се връчват на 1 ноември, но този път церемонията се състоя на друга знакова дата – 10 ноември. Лауреатите се избират чрез пряко гласуване от всички..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
